Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2011 20:40 - Как дя водим разговори
Автор: vinpetrol Категория: Бизнес   
Прочетен: 4203 Коментари: 0 Гласове:
1





“Как да водим разговор- без значение с кого, кога и къде”
Лари Кинг
ИЗБЯГВАЙТЕ ВЪПРОСИ, НА КОИТО СЕ ОТГОВАРЯ САМО С „ДА” ИЛИ „НЕ”
Въпроси, на които може да се отговори само с „да” или „не” са враг на добрия разговор. По същество те предизвикват отговори с по една-две думи.
• Ужасна горещина, нали?
• Мислите ли, че ни чака нова рецесия?
• Май „Редскинс” и тази година нещо не се представят добре, нали?
Всички те са смислени теми за добър разговор, но ако човек зададе въпрос, на който може да се отговори просто с „да” или „не”, такива отговори и ще получи – „да” или „не”. Точка по темата. А може би и край на разговора.
Обаче, ако човек даде една малко по-описателна насоченост на въпроса, това ще предизвика един по-пространен отговор и разговорът ще продължава да тече като по вода. Забележете разликата:
• Всичките тези горещи лета напоследък ме карат да мисля, че може и да има нещо вярно в това за глобалното затопляне. Вие как мислите?
• Пазарът така скача нагоре и надолу тази година, че човек се чуди дали икономиката ни наистина е толкова стабилна, колкото си мислим ние. Смятате ли че е възможно да сме на прага на нова рецесия?
• Откакто се преместих във Вашингтон съм фен на „Редскинс”. Трябва обаче да призная, че ще трябва доста да се потрудят, за да си върнат добрата спортна форма. „Каубоите” винаги са били заплаха за тях. Какви шансове мислите че имат „Редскинс” тази година?

Така човекът, с когото разговаряте, не може да се измъкне само с една-две думи. Трите въпроса от втората група са по същите теми, както и тези от първата, обаче във всеки един от трите случая, ако въпросът е зададен по първия начин може да доведе само до „да” или „не”. Вторият начин ще предизвика по-дълъг отговор и това автоматично ще прерасне в по-добър разговор.
... КАК ДА РАЗГОВАРЯМЕ СЪС ЗНАМЕНИТОСТИ
Говоренето със знаменитости е още един проблем за много хора. Независимо от това дали човекът е непосредствен и земен, неговата слава може да ви смути.
Ако не внимавате, можете да се поставите в неловко положение, без дори да се усетите. Киноактьорите, телевизионните звезди, спортистите и прочее разказват много случки, в които други хора съвсем невинно и неволно са бъркали с пръст в раната им.
Класика в този смисъл е възклицанието: „Ах, аз съм ваш голям почитател още от детските си години.” Футболистите толкова често чуват това изречение, че са започнали да се майтапят помежду си с „Баща ми ме е водил да те гледам как играеш.” Няма значение дали е изречено сериозно или не, значението на това изречение е, че въпросната известна личност е много остаряла.
Още един класически пример:”Винаги съм си мислел, че мога да играя във Висшата лига по бейзбол (или да стана кинозвезда или писател)”. Така омаловажавате постигнатото от събеседника ви и намеквате, че всеки би могъл да го направи.
В предаването си съм разговарял със знаменитости от всички области, които можете да си представите. Уверявам ви, тези хора се радват да водят един нормален разговор точно толкова, колкото и вие. Подходът ми към тях е не като към известни личности, а просто като към личности - хора, които вероятно обичат, мразят и имат същите чувства, каквито имаме всички ние останалите. Обикновено успявам да ги накарам да говорят, използвайки точно прийомите, за които става дума тук.
Често срещана грешка при разговор със знаменитости е, че те попадат в стереотипа на хора, които нямат никаква представа какво става извън тяхната професия. Филмовият бизнес и спортният свят гъмжат от интелигентни, образовани и добре информирани мъже и жени, които проявяват интерес и са съпричастни към много дейности и каузи, а им задават въпроси единствено за актьорски умения или спорт. Ако случайно знаете какви са „извънкласните” интереси на събеседничката ви, тя ще говори с вас по-свободно за тях, отколкото за професионалния си живот. Например, попитайте Уди Алън нещо за баскетболния отбор „Никс” от Ню Йорк, а Пол Нюман за благотворителните му проекти, насочени към децата.
Ако позволите славата на известния ви събеседник да ви смути, започвате да флиртувате с провал – подобно на кмета на малко градче, когато на митинг по време на Втората световна война трябвало да представи на публиката Уолтър Пиджин, един от най-известните актьори в света с думите:
„Господин удоволствие, доставяте ми наистина голям Пиджин…”
НАЙ-ДОБРИТЕ МИ ГОСТИ
Вече ви споменах една личност, която притежава всички четири качества наведнаж – Франк Синатра. За него работата се е превърнала в страст на живота му, той знае повече неща за професията си от когото и да било другиго. А и доста злободневие му е минало през главата, още от детските му години в Хобокън, Ню Джърси.
Новинарските медии не са му първа слабост и не е много словоохотлив пред репортерите, но когато е в студиото на някое предаване на живо, където се чувства по-сигурен с един водещ, Синатра е спокоен и разказва за себе си откровено, което е едно много важно качество. Той отговаря на всякакви въпроси за живота си, за кариерата си, за професията на музиканта. Отговорите му носят много смисъл. И най-важното, независимо от славата си на кибритлия, на негативно настроен човек, готов да прати по дяволите репортера в ефир, без да му мигне окото, Синатра притежава чувство за хумор и с готовност разсмива зрителите и с шеги по свой адрес.
Синатра разказва една случка за себе си, когато Дон Рикълз се доближил до масата на Синатра в ресторант „Чейсън” в Холивуд и го помолил за една услуга. Дон току що бил се оженил и с него били тъста и тъщата му.
„Имаш ли нещо против да се запознаеш с тях, Франк?”
Синатра рекъл: „Не, разбира се. Доведи ги.”
А Дон продължил да нахалства и казал, че щял да се издигне още повече в очите им, ако Франк отидел на тяхната маса. Синатра се съгласил и Дон се върнал доволен при роднините на жена си.
Синатра трябвало да прекоси целия ресторант, за да стигне до масата на Рикъл. Приближил се, потупал Дон по рамото и с широка усмивка заявил колко му е приятно да види стария си приятел.
А Рикъл отговорил със стоманен тон: „Я се разкарай, Франк, не виждаш ли че това е вечеря в семеен кръг?”
Франк много обича да разказва тази случка. Чувството му за хумор, което му позволява да се надсмива на самия себе си, е точно качеството, което кара водещите на публицистични предавания да палят свещи хора като него да им гостуват.
Ето го моя звезден списък от най-добри гости, всеки от които притежава поне три от четирите ми критерия:
Хари Труман. Труман бе човек, който, ако си послужим с думите на Флип Уилсън, бе такъв, какъвто го виждаха очите ви. Той бе гост от най-висока класа – четиризвездна. Винаги вършеше всичко със сърце, от него нямаше по-добре осведомен по актуални и исторически събития, можеше да се изразява на непретенциозен и лесен за разбиране английски език. Много-много не си поплюваше, особено пред медиите и пред републиканците. А и не съм срещал човек, който по-охотно и от сърце да се присмива над себе си, отколкото Хари Труман.
Тед Уилиямз. Освен че беше най-добрият майстор на бухалката, той беше и един от най-добрите гости, които съм имал някога. Поради същите причини, както и Труман. За мен той е Джон Уейн на бейзбола.
Едно от качествата на Уилиямз, които го правят страхотен гост, е че той не понася медиите. Хората, които мразят пресата, обикновено са много добри гости, защото много от зрителите са на същото мнение. Естествено - често се случва гост, който ругае медиите, да дължи кариерата и популярността си именно на тях.
Случаят с Уилиямз обаче не беше такъв. Медиите с нищо не можеха да му бъдат от полза, когато застанеше на точката за изпълнение на ударите. Когато стана първият и единствен играч за период от цели петдесет години, реализирал над 400 пъти, това постижение се дължеше само и единствено на него. И когато отвореше уста срещу журналистите, които веднъж бе нарекъл „черните рицари на клавиатурата”, телефоните ни в студиото прегряваха от обаждания на зрители, които искаха да го поздравят за казаното. А когато заговореше за политика, на всички ставаше ясно, че ориентацията му е далеч по-вдясно, отколкото на мнозина други, включително и моята. Обаче Тед Уилиамз си е Тед Уилиямз, господ здраве да му дава, любимец ми е – и като гост и като човек.
Ричард Никсън. По четвъртия ми критерий, чувство за хумор, Никсън попада в класацията ми с минимален резултат. Нямаше нищо против да се шегува със себе си, но много-много не го биваше по тази част и често усилията му не се увенчаваха с успех.
По отношение на другите три критерия обаче, той беше изключително надарен. Беше чудесен събеседник. Винаги ми е било драго да участва в предаването ми. Този човек имаше невероятната дарба да анализира всичко и после да го обясни на аудиторията ясно и достъпно. Ако имах моя телевизия, щях да възложа на Никсън да направи анализ на дейността ни и на дългосрочните ни цели и щях да го накарам да ни каже как да ги постигнем. Ако в края на 1993 и началото на 1994 бяхте го помолили да ви разясни каква опасност представлява на Северна Корея, той щеше да ви отговори на всички въпроси и щеше да е в състояние ясно и точно да обясни на зрителите всеки детайл.
Като бонус, Никсън притежаваше и едно пето качество, полезно за добрия гост. Интересите му бяха много разностранни. Можеше да говори по теми като шоубизнес, поп-музика, даже и бейзбол. Ех, все този бейзбол! Беше много запален на тема спорт. В много интервюта години по-късно споделяше, че ако не бил избрал да прави кариера в политиката, щял да стане спортен коментатор по телевизията.
Заедно със зет си, Дейвид Айзенхауер, притежаваше отбор в аматьорската лига по бейзбол. И понякога ходеше на стадиона, вместо да гледа мачовете по телевизията. А когато беше на стадиона, имаше две неща, с които печелеше уважението ми – сядаше на обикновените трибуни – а не в ложата заедно с милионерите, и винаги оставаше до края на мача, и гледаше всичките му девет ининга.
Този бонус на Никсън – интересът му в толкова много различни области, го беше превърнал в мечтата на всеки водещ. С Ричард Никсън човек никога не можеше да се притесни, че няма да има за какво да си говори.
... ОПОЗНАЙ АУДИТОРИЯТА СИ
Не знам колко заповеди съдържа библията за говорене пред публика, ала сигурно една от тях е: „Опознай аудиторията си!” Така можете да си спечелите доверието й на много ранен етап в речта си, като покажете, че разбирате нейната гледна точка.
Трикът, по думите на един ветеран сред речеписците на Вашингтон, се състои в това, „да ги погалиш по душата”. Не забравяйте каква е аудиторията ви, какво я интересува и какво очаква да чуе от вас.
Ако не знаете, пред кого ще говорите, съществена част от предварителната ви подготовка ще трябва да бъде да се осведомите подробно по всички възможни въпроси. Каква е организацията, кой членува в нея, откъде са членовете, какви въпроси ги вълнуват, колко време очакват да им говорите (това е много важно!), ще ви задават ли въпроси, когато приключите, и прочее.
Старият ми приятел от Бруклин Сам Ливънсън много го биваше по тази част. Често го канеха в „Шоуто на Ед Съливан”. Много добре умееше да говори, разказваше много прилични и много смешни вицове, един обикновен човек, каквито бяха и хората, които го слушаха. Сам печелеше публиката си, като й казваше, че е най-обикновен човек, че баща му е бил прост работяга и че се е трепал цял живот да изучи сина си да стане учител. И външният му вид подсилваше впечатлението за обикновения му произход – късо подстриган, с очила, бяла риза, малка папийончица, двуредно сако с разкопчано копче най-отдолу.
Често казваше на зрителите си следното: „Баща ми решил да дойде в тази страна още като млад, защото бил чувал, че Америка е страна на неограничените възможности, и че тук улиците са павирани със златни кюлчета, а не с камъни. Когато пристигнал обаче, разбрал следните три неща:
1. Улиците не били павирани със златни ключета.
2. Улиците въобще не били павирани
3. Всички го чакали да дойде, за да помогне да ги павират.
И така публиката му - все хора от работническата класа, чиито семейства се бяха преселили малко поколения преди това, веднага заставаше на негова страна.
И ОБРАТНОТО
Не си мислете, че хората, пред които сте застанал да изнасяте реч, ви познават много добре. Шърли Пович, журналист с много отличия, работещ за „Вашингтон пост”, и баща на телевизионния герой Мори Пович, установил тази истина по най-трудния начин.
Шърли, който е ортодоксален евреин и се числи към най-популярните знаменитости на Ню Йорк, бил поканен да изнесе беседа пред организацията „Б’най Б’рит”. Залата била пълна само и единствено с евреи. Започнал той с: „Особено приятно ми е да съм с вас тази вечер, понеже, в края на краищата, повечето ми приятели са евреи…”
Възцарила се пълна тишина. Публиката онемяла от обида като го чула как нахално им говори с такива изтъркани клишета. Шърли веднага разбрал какво става. Никой не бил уведомил хората, че и той също е евреин.
И веднага добавил – „ … както впрочем и всичките ми роднини”.
На другия ден го чули да казва на колегите си в редакцията на „Вашингтон пост”: „Добре че се усетих навреме. След тези думи обаче можех вече да ги въртя на малкия пръст на лявата си ръка.”







Тагове:   разговор,   умение,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vinpetrol
Категория: Бизнес
Прочетен: 165791
Постинги: 32
Коментари: 120
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031