Vivian Rousinova
11 часа ·
Раковата болница в Русе.
- Казвам се Пеньо Стоянов, инжинер химик, на 78 години, от Алфатар.
Никога не съм пушил, не съм пил алкохол, само вода. Болен съм от рак на черния дроб в напреднал стадий. Най-силно искам да доживея до август, че децата през отпуската да доведат внуците от Англия да ги прегърна.
А иначе завърших Индустриална химия в София и на 27 години ме пратиха по разпределение в Никопол. Още на другия ден от Градския Комитет ме заведоха в село Черковица на една голяма поляна и ми казаха, че на нея трябва да се построи завод за лекарствени опаковки. До края на седмицата ме назначиха за директор на завода, тоест - на поляната. А в края на месеца ме изпратиха в ГДР на обмяна на опит за шест месеца. Пътувахме осем човека – и останалите като мен бяха назначени на началнически длъжности на същата поляна. Освен дрехите, ми викат, „си вземи и един куфар с тетрадки, че те чака много писане.” Така и направих.
Върнахме се тези осем човека с една УАЗ-ка куфари с тетрадки и като приятели за цял живот. Оженихме се, народиха ни се децата, събирахме се всеки ден, работихме и пеехме... Всички умряха, останах само аз.
Вдигнахме завода за девет месеца – от Градския Комитет на Партията много помогнаха хората - нови сгради, модерни за времето си линии, прецизна техника. През цялото време живяхме във фургоните на обекта.
Изпълнихме задачата.
Заводът тръгна и от тогава до 1998 г. беше печеливш. До тогава му бях и директор. През всичките сътресения след 1989 г. не съм съкратил нито един човек. Селото цъфтеше, хората бяха спокойни и добри.
Борих се със зъби и нокти да го оставят завода, да не го продават. В София ходих, висях по министерствата, доказвах печалба, рентабилност. И там разбрах, че тези, новите във властта не се интересуват от народа, а изпълняват нечии заповеди. Те дори, ако питаш мен, не са и човеци, а паразити - вирус някакъв, който ни е налазил...
После, както се досещаш, набързо ме пенсионираха и малко след това продадоха завода на някакви турци.
Иди го виж сега – само развалини, а в селото престъпност.
От това, че прогониха децата ни и всичко унищожиха - от това ме боли, момче, не от рака.
......................
Пеньо Стоянов почина в края на юни сам и в страшни мъки.
Не дочака децата си.
Прахът на разрухата и забравата покри и него.
Амин.
УВОЛНИХА ВИКТОР НИКОЛАЕВ и АННА ЦОЛОВА З...
Куклата Орешарски в "Тази Сутрин&qu...
Аз съм взел скромно участие в усвояването производството на амфибията в Червен Бряг. Разхождах количка с децата си и обмислях как на другия ден ще реша проблемите на чертожната дъска и в експерименталната работилница...