Любимата ми дефиниция за успеха принадлежи на Ърл Найтингейл. Тя гласи, че успехът е прогресивната реализация на достоен идеал. Можем ли да успеем? Разбира се! Ние винаги успяваме, понякога да постигнем целите си, друг път успяваме да се провалим. Но пък провалил си се истински, когато не си научил нищо от грешката си.

 Успехът има много лица и е нещо строго индивидуално. Всеки го разбира по свой собствен начин. Кои хора са успели? Успяла е жената, която е станала учителка, защото е искала цял живот това да прави. Успял е човекът, който е отворил бензиностанция, защото иска да развива бизнес. Успели са родителите, които са отгледали и възпитали прекрасни деца. Успели са всички хора, които всеки ден не ходят на работа, разбира се не в буквалния смисъл. Всъщност работят, но понеже се занимават точно с това, което обичат те нямат нито един работен ден в седмицата. Успели са всички, които са реализирали или са в процес на реализация на своя достоен идеал.

 Никой не може да твърди и да определя хората дали са успели или не са, просто защото всяко твърдение ще е пречупено през призмата на даден човек. Бих дал един доста странен пример. Успели ли са терористите, които убиха 12 души в Париж? Следвайки абсолютно точната дефиниция на Ърл Найтингейл, отговорът е ДА. И колкото и странно да звучи, техния „успех“ отговаря на всички изисквания. В болните мозъци на всички фундаменталисти и в изкривената им представа за света, да убиват невинни хора, всъщност е успех. Прогресивно ли реализират „достойния“ според техните представи идеал? Ами, да! По същия начин ако искаме да сме богати и известни, но не сме за себе си сме провал. А за човек, който е богат и известен, но няма голямо семейство, а ние имаме такова, той е провал, а ние сме най- успелите хора на света.

 Самото понятие е много общо и зависи от целите, които сме си поставили в живота. Зависи от ценностната ни система. Това е уравнение не с няколко неизвестни, а уравнение, в което почти всичко е неизвестно.

 Да си бездомник, без семейство, образование, пари, храна, вода и като цяло да нямаш нищо със сигурност не е успех и не прави някого щастлив. Това е ситуация, в която много хора биха се предали, защото в действителност изглежда много безнадеждна. Но не и Ерик Томас ! Изоставен от родителите си, от институциите, та и от Господ дори, един ден Ерик решава, че сам кове съдбата си. Решава, че ще бъде велик, ще напише книга, ще обиколи света и, че ще има прекрасно семейство. И познайте какво ? Днес Ерик Томас е лайф коуч, мотивационен говорител в отборите от НБА, бизнесмен, милионер и е написал 2 книги. Без да има нужда от дефиниция това определено е успех.

 Една от най- интересните истории на този невероятен човек е как дори когато е бил автобусен шофьор той е вярвал, че е велик. Какво велико има в това да караш автобус ? Тъй като все от някъде трябвало да започне и да изкарва прехраната си, това била първата му работа. Как гледал той на нея, спрямо мечтата, която имал. Ще го цитирам дословно „ Начина, по който гледах на ситуацията беше, или да бъда шофьор на автобус до края на живота си, или да кажа на света, че да бъда шофьор на автобус е час от една невероятна история“. Успехът е всяка вечер да си лягаш щастлив и удовлетворен, а всяка сутрин мотивиран и пълен с енергия. Успехът е да си щастлив.

 Понякога, обаче хората изгубват себе си някъде по пътя. Дали, защото се опитват да реализират идеал, който не е достоен, или защото започват да се определят с успехите си. Според Джордж Керли, Господ или е направил кардинална грешка, когато е създал живота, или целенасочено е искал да ни накаже. Според Керли животът би трябвало да протече абсолютно на обратно. Започваме със смъртта, умираме и веднъж завинаги това да  ни се махне от главата. С времето започваме да ставаме все по здрави и силни , докато се радваме на пенсията си.  Започваме да навлизаме в силните си години и почваме работа. След това ставаме все по- млади, красиви и пълни с енергия. После идва времето на големите купони и безотговорния живот. Пубертета, а след това и безгрижните детски години- цял ден игри. Към края на живота ни сме 9 месеца в летаргия и накрая жизненият ни цикъл завършва с оргазъм.

 Колко по- хубав би бил такъв живот- на обратно. Ако така беше протекъл жизнения цикъл на следващия ми герой, той със сигурност щеше да е най- успелия човек. Той се самоубива, след това убива съпругата и детето си. Вече е в напреднала фаза на взимане на наркотици и допинг. Спортната му кариера започва да залязва. През 2007 е преместен от WWE в по- малко известната ECW. На кечмания 23 запазва титлата си на САЩ. Връща се при големите от „ Разбиване“.  На „ Кечмания 20“ става световен шампион в тежка категория. Кариерата му тръгва стремглаво нагоре. Печели 3 пъти титлата на федерацията. През 2000г. дебютира в WWE. Става най- добрия кечист в ECW. Крис Беноа е роден на 21 май 1967г.

 Да, понякога нещата не се случват както в приказките. Можем ли да успеем – разбира се, че можем! Но е важно да реализираме достойния си идеал и никога да не изневеряваме на ценностите си, и на себе си. И да внимаваме какво си пожелаваме!