Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2015 23:33 - Първият ми най-добър приятел
Автор: borlinov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1394 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  Въпреки че не е привилегия само на човека, приятелството е едно от най-значимите неща в живота. Истинските приятели трудно се намират, но когато ги откриеш, осъзнаваш, че са едно от най-големите богатства на света.

 Днес, със сигурност мога да кажа, че имам много добри приятели и няколко най-добри приятели. Но историята, която искам да разкажа, е за моя пръв най-добър приятел. Човекът, заради когото успях да открия, какво е да имаш приятел.  Мохамед Али казва, че ако досега не сме открили смисъла на приятелството, значи не сме научили нищо за живота. Е, аз мога да твърдя, че от ранна детска възраст научих смисъла на приятелството и научих това-онова за живота.

 Случката е от толкова отдавна на времевата ос, че не помня кой знае колко подробности. С дядо ми се връщахме от някъде с лъскавото му червено „Ферари“. За онова време това е била една лъскава, червена „Жигула“. Която по онова време, вече беше поизгнила, мръсна, червена „Жигула“ . Беше късно вечерта. Навън времето беше задушно и топло. Ние двамата се прибирахме от някъде и пътувахме за село. Слушахме си радио, говорехме си. По едно време най-вярното нещо на дядо( след баба, разбира се) му изневери. Возилото наддаде глух звук, опита се да изръмжи за последно, но силите просто не му стигаха. По онова време, също не беше измислена технология, която да позволява на автомобилът да върви с празен резервоар. Но пък беше измислена технология наречена „баба ми“, която предупреди дядо, че горивото няма да стигне за отиване и връщане.

 И  така по средата на точка А и точка Б, двамата закъсахме. Като искам да уточня, че точка А и Б не са началната и крайната на нашата дестинация. Това бяха затворилата бензиностанция и едно огромно гробище. А ние си бяхме доста по-близо до точка Б. Аз бях едва на… не знам, всъщност,  колко малък съм бил, но със сигурност ако ме питаше някой на колко съм, пръстите на едната ми ръка щяха да ми стигнат, за да покажа възрастта си. Дядо явно помисли, че в близост до гробището ще ме е страх и затова ми каза да си взема меча от задната седалка. „Добре!“- му отвърнах аз и стиснах здраво „тежкото“ пластмасово оръжие.  Нямахме нито телефон, нито гориво, нито някакъв шанс да се приберем пеша. Оставаше ни да чакаме.

 Беше късно вечерта и по пътя нямаше никакво движение. Нормално, като се има предвид, че в нашето село пътят свършва, а след това има само гора и планина, а после „братята“ сърби. От началото  ме беше страх до това зловещо гробище. Бяхме само двама души в закъсал автомобил на някакъв пуст път. Тогава започнахме да си говорим с дядо, времето минаваше неусетно. Двамата бяхме спуснали облегалките на седалките, бяхме се излегнали, дядо ми разказваше какви ли не истории, после аз на него. Смеехме се, забавлявахме се. После пуснахме и радиото, започнахме да пеем, а след това и да танцуваме на пътя. Благодарение на дядо, същият този смразяващ кръвта ми пуст  път, се бе превърнал в дансинг. Бяхме по средата на едно огромно, тъмно нищо, а си изкарвахме страхотно.

 Тогава в далечината видяхме два фара. Някакъв автомобил идваше към нас, ето го и спасението! Тогава с дядо се спогледахме- „Хмм… защо пък да не се позабавляваме още малко“-  и така оставихме колата да си мине покрай нас и да разчисти сцената. После отмина и още една, а часовете си минаваха, бяхме изгубили представа за времето. Винаги е така, когато си изкарваш страхотно с някой. По едно време, решихме да спрем следващата кола и да помолим за помощ, понеже вкъщи сигурно доста са се притеснили, докато ние се забавляваме. Поизчакахме още час време и когато видях фарове, извадих пластмасовия си меч( предполагам съм стреснал шофьора) и колата спря. Хората не успяха да ни дадат гориво, но използвахме телефона им, за да се обадим вкъщи. След известно време нашите дойдоха точно в разгара на вечерта и ни съсипаха партито. Вуйчо закачи „Ферарито“ със стоманено въже и го изтегли към село.

 Никога няма да забравя как от едно „нещастие“, от едно лошо стечение на обстоятелствата, дядо успя да направи вечерта наистина незабравима, така, човек може да си изкара само с най-добър приятел. Вече са минали толкова години, а аз още с умиление си спомням как закъсахме до гробището. И как си изкарахме незабравимо в приказки, песни и танци. Само аз, дядо и старата „Жигула“. „Ти си моят най-добър приятел!“- казах на дядо преди да си легна.  Тогава за първи път разбрах какво е да имаш истински приятел в пълния смисъл на думата. От тогава се научих да създавам добри приятелства и да разпознавам най-добрите приятели.

 „И ти на мен, Боби, и ти си моят най-добър приятел“…

                                                                                  Борислав ОРЛИНОВ





Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borlinov
Категория: Спорт
Прочетен: 185899
Постинги: 70
Коментари: 55
Гласове: 68
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031