Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2016 12:02 - Ако БДЖ беше България
Автор: borlinov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 667 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.02.2016 16:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 Пътуването във влака е вдъхновило много световноизвестни писатели. Нужната им муза е била пътник в някой от вагоните, а когато са я срещнели, гениалната идея е идвала от само себе си и бестселърите са се пишели сякаш сами.

 В пътуването във влак наистина има нещо по-специално. Някакво усещане, което витае по гарите. Използването на този транспорт често се свързва с приключения, различни пейзажи и светове, време да помислиш и да се отърсиш от забързаното ежедневие. Влакът ти казва – „Хей, забави темпото! Може да се живее и по-бавно. За къде си се разбързал?!“.

 От чисто икономическа гледна точка влакът е по-изгоден. Други негови предимства са това, че вагоните са просторни, а колелата тракат по-благозвучно от на който и да било друг транспорт. Пътуването е по-старомодно, по-романтично, по-интересно. Класикa!

 Нито едно обаче от нещата, които изброих, не е причината да пътувам често с влак. Пътувам с влак, защото ме мотивира да ставам рано и така успявам да си уча за изпитите. Толкова е просто! Влаковете за София не са през 5мин., като автобусите, и знаеш, че ако изпуснеш най-ранния, целият ти ден отива по дяволите или се налага да се качиш на някой толкова бавен, че да те отегчи. Ако нямам за учене, просто си чета книга или гледам на запис някой мач от НБА. Основното обаче е, че просто имам много повече време през деня и не си позволявам да мързелувам.

 В една мразовита сутрин  отново се бях запътил за поредната дестинация. Духаше пронизващ вятър, който свистеше между пероните и ме караше да забързам крачка, за да стигна вагона възможно най-бързо. Когато се качих, вътре беше студено почти колкото навън. Вагонът беше пълен с цигани, които предишната вечер се бяха прибрали от Испания, където са работели. Видимо бяха в добро настроение. Единият от тях, около 50 годишен, мустакат, отруден и ухилен, пееше ритмична песен и забавляваше останалите. Когато контрольорът влезе, песните спряха.

 „Много е студено у тоа влак! Хванах двойна пневмония!“ – възропта пеещият. Човекът от БДЖ му отговори, че когато влакът тръгне, парното ще заработи и всички ще се стоплят. „Мале, нищо ви не е у ред у таа скапана държава! Па, не може да дойдат турците и всичките да ви избият! Качи това на жицата и да почва да грее, че умрех!“ – беше отговора на циганина. Друг заплаши, че ще натроши седалките и ще ги запали, за да се стопли. Една жена, пак от ромски произход, снимаше с телефона си контрольора. Светкавицата заслепяваше мъжа, защото телефонът беше наврян в лицето му. „Хайде сега ше ти земем едно интервю. За мъжа ми. Он е у Португалия. Поздрави го!“

 Пъстроцветната картинка се допълваше и от роми, които нищо не правеха. Един от тях дори плати глоба, защото беше решил да се вози без билет. Имаше и  няколко човека, които не бяха цигани. Срещу мен седеше мъж, който току преди да се качи на влака беше проиграл цялата си заплата и нямаше пари да купи подарък за рождения ден на сина си ( и вероятно билет за автобус). Каза, че е пристрастен към хазарта. Не беше плащал и сметката си за телефон и нямаше как да чуе детето си, за да му пожела нещо. Затова едно младо мургаво момче му услужи със своя. До мен седеше един старец, който четеше жълт вестник. А в края на вагона, дрипав мъж, който свиваше цигара. Една жена ме похвали, че съм избрал да уча и да се реализирам. Тя решила да прекъсне образованието си и да работи нискоквалифицирана работа, за да може да се забавлява на младини с гаджето си и да е независима от родителите си. Сгрешила…

 Оказа се, че влакът не е чак място от филмите и приказките. Но пък е много символично място. И ако БДЖ е символ на държавата, то в тази мръсна и скърцаща машина са останали разорени хора, отчаяни души, бедняци, прости цигани, старци и някакви си студенти – романтици, вярващи, че ще променят нещо. Света? Възможно е, но едва ли… Да, обаче, когато завършат, поне тези, които учат в малкото останали престижни заведения в страната и с право могат да се наричат студенти, те спират да се возят с влакове. Греша ли? И така, представата за влаковете се различава от реалността. Когато картината е в главата ни, изглежда идеално. Нещо като любовта към родината. Но успелите хора не понасят тъжните гари. Избират друг транспорт. А държавата, така де, БДЖ, нали за влакове говоря, си остава самотно, отблъскващо и празно място. Тези, които виждат, че умира, гледат да откраднат каквото могат от мъртвеца. А някакви си машинисти се мислят за голямата работа, защото управляват влака. А то няма да има и пасажери скоро…
                                                                                        Борислав ОРЛИНОВ

 

 




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borlinov
Категория: Спорт
Прочетен: 81570
Постинги: 70
Коментари: 55
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930