Влюбих се....

 Влюбих се......

Влюбих се, в тихия и спокоен тембър на гласа ти. В това, колко мелодично и търпеливо обясняваш на останалите дори най-дребните житейски стъпки, все едно разказваш приказка или пееш песен.

Влюбих се, в дълбочината и увереността, с която говориш на някой. В начина, по който ги караш да се чувстват значими точно сега и точно в този момент. В това как спираш времето за тях и те имат възможност да си спомнят истинското си Аз. Онази част от душата им, която с годините са заключили дълбоко в сърцата си зад безброй ключалки със забравени и захвърлени ключове.

Влюбих се, в усмивката ти, в тази част от нея, която започва от ъгълчетата на очите ти, от техния блясък и след това бавно слиза и събужда устните ти.

Влюбих се, в начина по който отмяташ косата си. В това как се разпилява на вълни и чака пръстите ми да се заровят в мекотата на къдриците й. В следата от парфюм с дъх на свежест, екзотика и цитруси, когато се разстила по раменете ти.

Влюбих се, в начина по който докосваш хората. Ръцете ти са толкова нежни и топли, даващи усещането за уют и спокойствие, сякаш сърцето ти говори чрез тях.

Влюбих се, в понякога настойчивия ти поглед. Тогава, когато не ми позволяваш да погледна встрани, изискваща истината и четяща дълбоко в душата ми. В тези отбрани моменти имам чувството, че изкарваш на яве всичките ми страхове, притеснения и тайни. Разбирам, че го правиш, не за да се възползваш от тях, а за да ми напомниш кои са. Да ме накараш да ги призная пред себе си и да ги приема. Не го правиш често- само при необходимост.

Влюбих се, и в онзи твой отсъстващ поглед, когато мислиш, че не те вижда никой. Когато само тялото ти присъства в материалното, а духа ти лети някъде в облаците.  В онази необяснима за мен тъга, която насълзява очите ми за теб и се пробужда нуждата ми да те държа здраво в прегръдките си....просто, за да можеш да намериш пътя за наобратно.

Влюбих се, в грижата ти за другите и в мен напира гняв, че никога не си позволи грижа за себе си, дори когато най-много имаше нужда от нея.

Влюбих се, в походката ти: леко прегърбена все едно носиш света на раменете си, но смела, уверена и забързана. Без излишни движения и стъпки....като се замисля, не намирам нищо излишно. Всичко винаги ти е пасвало по мярка.

Влюбих се, в непринудеността ти. В способността ти да прегърнеш някой, без да имаш конкретна причина, просто по интуиция и когато сметнеш за нужно.

Влюбих се, в това, че рядко плачеш, но когато го правиш не криеш зачервените си очи и с гордост носиш сълзите си. В начина, по който с вирната глава, подпухнали очи и следи по бузите- ти заявяваш, че скърбиш.

Влюбих се, в силата на духа ти през годините. В енергията, която намираш всеки път, за да се изправиш. В моментите, когато пренебрегваш болката си, за да помогнеш на друг.

Влюбих се, в начина, по който обичаш света; в това как се наслаждаваш на цъфнали цветя, ромона на реката, ароматното ти кафе или на възхищението, с което забелязваш мелодията на птиците.

Влюбих се, в строгостта и гордостта ти, на която изпитанията в живота те принудиха; но се влюбих и в звънкия ти от сърце смях. Влюбих се в него и сега не мога да спра да не го предизвиквам, защото сияеш от щастие, когато го правиш.

Влюбих се, в умението ти да оставаш незабелязана и скрита, сякаш Не си различна. Не ти се получава, дори когато си нагазила в калта или когато си омазана до ушите- уверявам те в това!

Влюбих се, в безстрашието ти, в жертвоготовността ти дори и за непознатите на улицата. Изкарваш ме от равновесие, когато не мислиш за сигурността си. Не разбираш ли, колко е нужно да си жива тук и сега?

Влюбих се..... В СЕБЕ СИ!

20.05.2016

Д.Е.
/Stoto- Late night/