Тя беше толкова красива,

тъй мила, нежна и неповторима!

Тя беше тъй специална…

И винаги към всеки бе лоялна!

Тя беше толкова красива...

Най-мила, но някак… Твърде доверчива.

Тя беше толкова красива...

Сякаш бе направена от лед,

но не безцветен като от вода,

а златен сякаш  е изваяна от мед.

Блестяха нейните очи прекрасни

под лъчите на слънцето сияйно

те бяха ангелски, но също видимо неясни..

Дали любов ми казваше, че иска тайно?

Или че други мисли тя потиска жално?

А аз… Желаех само нея да прегръщам,

вечерта при нея да се връщам,

с мислите за нея сутрин аз да се събуждам

и всичките проблеми с нея да обсъждам.

Исках с нея да съм аз едно.

Само с нея нощем да деля легло.

Желаех с нея важните неща да си споделям

и дори последния си залък да поделям.

Желаех само нея! Та тя бе тъй прекрасна,

тъй пламенна, потайна и неясна..

Обичах я по-силно от  дете,

което никому не дава своето мече.

Тъй силно исках тя да  е до мен,

за да да се свържем във дует любовен...!

Но моята душа за нея се оказа тясна

и пак остава си тя... толкова прекрасна!

Тя беше толкова красива..

Тъй пламенна, потайна и недоверчива...

17.05.2013г.-31.01.2015г.
-Искрена