На фона на скандалите във ВСС и зависимостта на съдебната и изпълнителната власт, идването на Слави Трифонов в Софийския университет отиде в периферията на общественото внимание. И понеже нямам нищо общо с ВСС, но пък имам много общо с инициативата Слави Трифонов да дойде в СУ, засягам отново темата.

 Най-лошото покрай това събитие е, че много хора така и не разбраха, че не съм чалгаджия, Слави не ми е модел за подражание, не съм новия Николай Бареков и часовникът ми не струва повече от колата на някои хора, както един господин беше написал под материала на „OFFNews”. Изказванията по мой адре там бяха изключително пъстроцветни и показваха целия спектър от жлъчни и злобни коментари, които българският гении може да измисли.

 Истината е, че инициирах срещата, защото много студенти в действителност искаха и продължават да искат срещата да се случи. Говорил съм лично с достатъчно от тях. Свързах се с Тошко Йорданов, като представител на някакъв брой студенти, а не като личността Борислав Орлинов. Защото ако цялата студентска общност беше против, нямаше изобщо да подхващам инициативата. Но когато много студенти искат нещо да се случи, то трябва да се случи. Особено ако е предмет на обществена дискусия и интерес. Или поне така ми казаха едно време ръководните органи на университета. Фактът, че някаква маса хора иска тази среща не означава, че са глупави или не знаят за миналото на шоумена, не означава, че са му фенове дори, не означава евтин пиар, излишна показност и публичност. Означава, че искат разговор. Искат да дадат думата на г-н Трифонов, но да изкажат и собственото си мнение и критика. Много от хората, с които разговарях, просто искаха очи в очи да изкажат именно критиката си. Ще има диалог, а не монолог на Редколегията.

 Забраната за срещата щеше да е нещо съвсем нормално ако причината НЕ беше, че „никой не може да прави политики на територията на учебното заведение“. Точно това ме подразни. Защото други хора са правели политики. И тогава нямаше вътрешен онлайн референдум, нямаше допитване, нямаше гласуване. В началото на учебната година Андрей Новаков, който е евродепутат, издигнат от ГЕРБ, беше на гости във ФЖМК. Идеята на срещата беше г-н Новаков да ни говори за разни стажове или поне той така беше заявил, но разговорът премина в реклама на неговата кариера, какво е направил като депутат, какви проекти е спечели, колко доклада е написал, а накрая обеща на десетина студенти да ги води в Брюксел. И това ако не е пиар!

 Не разбирам защо да няма среща. Слави Трифонов не е д-р Йозеф Гьобелс. Няма да идва да ни промива мозъците, няма да притъпи възможностите ни за критичното мислене, няма да прави нещо неетично или противозаконно. Ще застане пред нас и ще каже каквото има да казва, а после ще ни даде думата ние да направим същото. Точно както направи и г-н Новаков, за когото нищо лошо не искам да казвам, а просто го споменавам като нагледен пример за мерене с двоен аршин.

  Политиката на университета трябва да има поне някаква последователност. Или никаква политическа дейност, или всеки, който е достатъчно желан от студентите, да има право да застане пред тях.

                                                                                      Борислав ОРЛИНОВ