„Ти олигофрен ли си? С олигофрени не ми се говори! Защо си дошъл да се заяждаш? Махай се, не искам да говоря с олигофрени!“

 Това са част от словесните куршуми, които Кирил Домусчиев изстреля към репортера на bTV Димитър Тасев. Какво породи тази остра, нападателна  реакция? И, всъщност, нападателна или отбранителна беше тя? Както знаем, атаката е най-добрата защита.

 Реакцията на г-н Домусчиев е като пример, изваден от учебник по психология. Типична контраатака, целта на която беше защита. Човек, който е усетил, че е намерена ахилесовата му пета, реагира точно така. Моментално, яростно, гневът набира сила постепенно, бомбата не избухва веднага. Защо, обаче, се получи така? В медиите всички разгледаха сложната страна на въпроса, а отговорът е много прост. Той се крие в психологията. Всяка книга, свързана с това, как да манипулираме хората започва с обяснение на човешката психика. Всеки човек има слабо място, или както психолозите го наричат „струни“. Точно като на музикален инструмент. Струните се най-различни, някоя е свързана с любовта, друга с гордостта и т.н. Всеки човек има струна, която като дръпнем се оказва болна тема за него, и така можем да го манипулираме. Разбира се, струните може да са няколко.

 Кирил Домусчиев е преуспяващ български бизнесмен. Амбициозен, с високо самочувствие ( което е с покритие). Неговият проект „Лудогорец“ също може да бъде наречен успешен. Кои са струните, които биха отекнали в душата на такъв човек? Разбира се, когато засегнем неговото его, гордостта му и т.н. Човек не може да избяга от природата си, но когато той е публична личност, би трябвало да е подготвен за всякакви въпроси. И да умее да запазва самообладание във всяка ситуация.

 Възможно е, въпросите на Димитър Тасев съвсем целенасочено да са били такива, че да омаловажат събитието. Въпреки че самият репортер призна в предаването „120 минути“, че това не е така. А и малко трудно може да придадеш по-малка важност на такова събитие, при положение че премиерът на България дойде с хеликоптер, сръбска звезда пя, а отборът стана шампион, било то и в слабо първенство. Въпреки това, Кирил Домусчиев се засегна, защото е честолюбив човек, каквито са и повечето водещи бизнесмени. Той е толкова горделив, че при първото си извинение дори не посочи името на човекът, на когото се извинява.

 Тук идва ред да кажем една поговорка, която старите кучета в журналистиката обичат. А тя е, че няма лоши въпроси, има лоши отговори! Така че всеки човек има правото да попита почти каквото си поиска,  особено такива публични личности. Да, напрежението покрай организирането на всичко е било голямо, емоциите също са изиграли своята роля, но Кирил Домусчиев няма право да съди за работата на репортера на bTV. А дали въпросите му са тъпи, ще кажат от ръководството на телевизията. Защото ако трябва да квалифицираме някой като олигофрен, само защото ни е задал неудобен въпрос, тогава Димитър Тасев можеше пък да нарече олигофрени хората, от ръководството на Лудогорец. Защото купиха футболист за 3млн., а той само търка скамейката и дебелее в Разград. Колкото и влиятелна личност да е г-н Домусчиев, той няма право да се държи по този начин. Още повече, че подобно държание е тенденциозно към спортните журналисти в България. А в крайна сметка всеки си върши работата. Едни играят футбол, едни ръководят отбори, други просто задават въпроси. Толкова е просто. Друг е въпроса, че собствениците на клубове в по-големите държави изобщо ги няма по медиите. Роман Абрамович се появява по вестниците веднъж на 2 месеца, докато в България всеки ден босът на някой отбор е по телевизията. Но то какво ли ни е като в другите държави…

 

           

малоумният и подъл телевизионер. Домусчиев констатира само един факт- телевизонерите са олигофрени. Крайно време беше някой да им го каже,