Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2015 15:28 - Императорът
Автор: borlinov Категория: Спорт   
Прочетен: 1538 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 Годината е 1998, март месец, а едно 17 годишно момче пристига на стадиона, возейки се в изгнила зелена „Жигула“. Никой не го познава, то не познава никого. Но знае, че това е момента, в който сбъдва мечтата си. Спомня си как още като малък успява да влезе в съблекалнята на ЦСКА и да види Христо Стоичков с червената фланелка. Точно тогава започва да мечтае да стане като него и един ден да заиграе с червения екип.

***

Годината е 2014, момчето се е превърнало в красив, елегантен, строен и преуспял мъж. Който пристига на стадиона, карайки "Бентли Континентал" за 125 500 лири. Зад гърба си има много трофеи и много изиграни мачове. Има и  45 гола за ЦСКА, отбора, който толкова обича, но разбива сърцето му. Всичко това вече е в миналото, в миналото е и момента, когато другата му голяма мечта се разбива на пърченца. Въпреки че надминава по отбелязани голове дори Христо Стоичков- героя от неговото детство, този мъж се оказва нежелан и в националния отбор. Може би защото е странен, различен, мълчалив и отдръпнат на моменти. Или, защото не е типични представител на професията си, твърде аристократичен е, твърде интелигентен… начинът му на работа- твърде различен.

***

 Годината е 1999. Единственото нещо, с което се занимава този младеж, е да тренира, а в свободното си време просто се усамотява и рисува…с часове. Мечтае да бъде като Христо Стоичков и един ден да облече цветовете на трибагреника, да изслуша „Мила родино“ и да играе за националния отбор. Не се нуждае от нищо друго, той е просто един творец, човек на изкуството, който има нужда да създава красиви неща.  Любимата му рисунка е емблемата на ЦСКА, той толкова много обича този отбор. В крайна сметка чувството не е взаимно, поне не накрая… всички го обвиняват, че „червените“ не стават шампиони и той вече е ненужен.

***

 Годината е 2015, 10 000 души гледат на стадион „Васил Левски“  как България губи от Норвегия в квалификацията за Евро 2016 и отпада от надпреварата. Всичко е тихо, минорно и безнадеждно. Някак си изглежда странно публиката да освирква футболистите, защото те не са играли слабо, играли са колкото могат. Мъжът, за когото ви говоря, вече отдавана не е в този отбор и хората си нямат изкупителна жертва. Вече няма най-добър футболист, който да бъде обвинен. Гледайки националите, в този мач се вижда колко липсват играчи като този- различни. Такива, които да измислят нещо гениално, да направят разликата. Сегашните футболисти са напълно еднакви- и като поведение, и като манталитет, и като качества, и като стил на игра.

 В същата тази 2015, но на друго място повече от 10 000 души очакват с нетърпение нашия герой. Феновете искат да го видят, защото го обожават. Той е… всъщност, аз вече ви разказах какъв е, но гърците го оценяват, луди са по него, а Гърция е толкова близо до България и, всъщност, толкова далеч…

 На стадиона го посрещат като император. Че как не биха? Та той има почти 200 гола в топ първенствата на Европа, играл е в някои от най-добрите отбори в света. Спечелил е Купата на лигата в Англия, Световното клубно първенство, ставал е шампион и голмайстор в Премиър лийг и дори в България да не го обичат и уважават, колкото трябва, той е направил фондация на своето име. В нея той подпомага талантливи български деца да се образоват, да развиват своите дарби и да ги споделят със света- „Фондация Димитър Бербатов“.

 Димитър Бербатов! Наистина имам слабост към този човек, признавам. Начинът по който говори, по който се движи. Как на моменти излишно скромничи, как успява да се скрие от всички медии и жълти издания, от светлините на прожекторите, как живее в своя собствен и идеален свят. А колко екзотичен само изглежда на фона на сегашните български футболисти!

 Тази година той премина в ПАОК Солун и там вече го обожават! Премина в този отбор в последните минути на трансферния прозорец, така както прави винаги. Винаги държи всички в напрежение със своето спокойстви, а накрая ги изненадва. Винаги е някак си по своему потаен и уникален. Понякога си мисля, че просто през горещите летни дни предпочита да отиде в някое отдалечено място, където да прекарва време със семейството си, да рисува и да слуша музика. Мисля си, че точно затова направи този трансфер в края- за да може лятото да му е свободно, вместо да ходи по лагери и да тренира двуразово.

 На стадион „Тумба„ Димитър изглеждаше толкова различен от феновете. Бербатов- елегантно небрежен, както винаги. Някак си нехаещ за случващото се около него. Усмихна се, поздрави ги, даде няколко автографа, щракна се за спомен и това беше. Нищо гръмко, нищо крайно. Беше спретнат, сресан и спокоен. А феновете? Анархисти, голи, рошави, луди, необуздани. Две противоположности, които взаимно се допълваха.

 Бербатов винаги се е нуждаел само от едно нещо- любов и разбиране. Това не му дадоха детските му мечти ЦСКА и Националния отбор на България. Разочарован си тръгна и от Манчестър Юнайтед- върха в неговата кариера. Но сега е различно. Нито ПАОК е виждал футболист като Димитър, нито Бербатов отбор като ПАОК. С нетърпение ще чакаме някой мач от Лига Европа, някоя луда вечер, когато става страшно на стадион „Тумба“. Когато феновете на черно-белите запалят пиро техниката и първите редове на четирите трибуни загорят в червено, а противникът се оказва в ада, в огнения пръстен. Бербатов вече е част от това, от огнена любов, която дано този път го сгрее, вместо да го изпепели.

Борислав ОРЛИНОВ

 





Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. kvg55 - Никой не е пророк в собствената си ...
15.09.2015 21:11
Никой не е пророк в собствената си страна,
та и Митко. Трябва да прибавим и неприязънта
на българите към успелите българи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borlinov
Категория: Спорт
Прочетен: 83345
Постинги: 70
Коментари: 55
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930