Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2015 20:04 - "А" футболна(циркова) група
Автор: borlinov Категория: Спорт   
Прочетен: 716 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 За първи път участвах във футболен инцидент, когато бях едва 12 годишен. Интересното е, че именно аз бях причината за този инцидент, защото явно по онова време съм прекалявал с гледането на родното първенство. Нещо, което сега почти не правя. Мачът беше от училищния турнир и се оказа решаващ за по-нататъшното ни продължаване в него. Отборът ни водеше с категоричното 3:0 на полувремето, а аз бях отбелязал единия от головете. Допълнителен повод за гордост беше капитанската лента на лявата ми ръка, с която съотборниците ми ме бяха удостоили.

 На почивката треньорът извърши няколко смени, за да запази част от състезателите. Аз бях твърдо против, не защото това щеше да ни изиграе лоша шега, а защото сменените футболисти просто бяха добри играчи и ми беше приятно да съм на терена с тях. Рокадите действително повлияха на отбора и 20 минути преди края на срещата водехме само 1 гол разлика. Започнахме да се изнервяме, а когато резултатът стана 3:3 усещахме, че всичко е изгубено. При едно положение 15 минути преди края отбелязахме гол, който съдията не зачете, защото сметна, че топката не е преминала гол линията. Всички от моя отбор знаехме, че съдията е учителят по физическо на съперника ни, но не очаквахме, че така тенденциозно ще свири.

 Разбира се, напълно възможно е и просто да сме подходили с предразсъдъци към него. 10 минути преди последния съдийски сигнал се откъснах зад отбраната на противника. Усещах как никой не може да ме настигне. Виждах вратаря срещу себе си. Щях да го финтирам и да стрелям в опразнената врата. Щеше да спечелим с 4:3 в изключително изнервен мач. Изведнъж, противников състезател скочи на шпагт с двата крака отзад и ме свали брутално на земята. Това означаваше червен картон! Той беше последен в защита и ме фаулира по начин, който подробно беше описан във футболния правилник, и означаваше само едно- отстраняване от игра!

 Съдията дойде, аз още бях на земята, тогава той вдигна жълт картон на футболиста, който едва не ме контузи. Аз погледнах цвета на картона, вдигнат високо в дясната ръка на длъжностното лице. Това беше несправедливост. Изправих се и изритах с всичка сила съдията в коляното, а после настъпих момчето, което ме фаулира. След това просто се обърнах с гръб и закрачих към изхода, знаех, че ще получа червен картон. Дори не се обърнах. Още помня колко силно съдията наду свирката преди да ме изгони и как ушите ми запищяха, а главата ми започна да кънти. Треньорът ни се ядоса от несправедливостта, влезе на терена и извади отбора. Напсува съдията и каза, че момчетата му няма да са част от подобен цирк. Вечерта скандалът беше отразен в местната телевизия много подробно. За първи път, когато чух името си по телевизията, беше тогава- „Груповата фаза на Училищният турнир завърши със скандал. Треньорът на 7 СОУ извади отбора си преди края на срещата, а капитанът Борислав Орлинов изкара червен картон.“

  Един от най-големите проблемите на българския футбол е, че скандалите, корупцията и шуробаджанащината започват от възможно най-ниското ниво и продължават до възможно най-високото. Разбира се, доколкото „А“ група би могла да бъде наричана възможно най-високо ниво. Най-пресният случай е срещата между Левски и Литекс преди броени дни, когато мениджърът на ловешкия тим Стойчо Стоилов извади състезателите на „оранжевите“ от игра в края на първото полувреме. Причина бяха съдийските решения, които, за да бъдем честни, не бяха тенденциозни. В родното първенство сме ставали свидетели на далеч по-скандални решения, мачове и съдийство. Имало е и подобни своеволия, като на Литекс, разбира се[1]. Причината за окаяното състояние на любимия спорт е, че всеки може да си прави каквото си поиска безнаказано, защото компромисите са политика на БФС.

 Литекс е третия отбор за половин година, който бива изваден от „А“ група. Заедно с ЦСКА и Локомотив(София) говорим за 39 шампионски титли и над 25 купи на България. Постепенно всичко изчезва, защото никой не го интересуват неща като стриктен контрол, финансова дисциплина и развитие на детско-юношеските школи. Никой не се опитва да решава проблемите в зародиш. Крупните бизнесмени и олигарси, които контролират държавата, правят абсолютно същото и с футбола, но в по-умален мащаб. Насаждат омраза между хората, акцентирайки на дребни скандали и на нещата, които ги разделят, а не тези, които ги обединяват. Така никой не вижда голямата картина. А тя показва, че тези, които сега са облагодетелствани, са такива заради персонални интереси, а не от любов към клуба.

 Нещата бързо се променят, а феновете са се хванали като удавник за сламка. Разберете, че днес едни отбори имат протекция, утре ще са други. Тази година може любимците ви да са се спасили, но догодина ще бъдат принесени в жертвоприношение именно от хората, които уж искаха да ги „спасят“. Задкулисни игри решават съдбата на клубове с традиции и история, унищожават, а после създават хибриди. Всичко започва да се превръща в един голям цирк. Не, циркът е изкуство, българският футбол не струва! Не струват и неговите управници. Проклети да сте!

Борислав ОРЛИНОВ



[1] През 1996-та година собственикът на Левски Томас Лафчис вади „сините“ футболисти от игра по време на мача срещу Славия




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borlinov
Категория: Спорт
Прочетен: 89905
Постинги: 70
Коментари: 55
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930