Първият ми спомен от посещение на футболен мач беше, когато бях около 8 годишен. В среща от Купата на България Монтана посрещаше ЦСКА на стадион „Огоста“. Запомних сблъска с три неща: Първо- никога до тогава не бях гледал мач на живо. Второ- комшията от блока взе участие като резерва, което вероятно е било връх в кариерата му, защото малко след това се беше смъкнал до аматьорския футбол. И третото (най-важно), което много ясно помня и до ден днешен- стадионът беше пълен с фенове. Всички бяха екзалтирани и колоритни. Викаха, пееха, някои псуваха. Всички влагаха цялото си същество и емоция в играта. Преди да се включа в празника все още си мислех за нещата, които полицията ми конфискува. 2 ножа, отвертка и една пила… и не, не бях някакъв малък рецидивист въпреки че органите на реда не ми повярваха, а просто имах час по домашен бит и техника пред да тръгна за стадиона и предметите си стояха в раницата. Голямата посещаемост се дължеше на факта, че Монтана е спортен град, а билетите бяха толкова евтини, че дори и ученик, като мен, можеше да си позволи да си купи един с парите от закуска. Стига да е готов да пропусне часа по математика, което и направих.

 Лудите на стадиона! За годините, които прекарах на стадион „Огоста“, ги научих всичките. Онези странни личности, които правеха атмосферата на всеки мач уникална. Те просто живееха за домакинските срещи. От клуба им бяха подарили шалчета, фланелки и ги бяха запознали с първия отбор. В замяна получаваха доживотна подкрепа, забавни скандирания и най-вече шум по трибуните…

 Съвременният, модернизиран футбол особено на Острова си има всичко друго, но не и шум. Единствено в Англия може 70 000 души да са толкова тихи, сякаш са на погребение. Там футболистите имат огромни заплати, треньорите са сред най-добрите в професията, стадионите са най-модерните, най-изрядните, най-безопасните. Терените са произведение на изкуството. Първенството е  най-интересното, с най-голяма конкуренция, най-непредвидимото и с най-висок бюджет. Това са само малка част от предимствата в Обединеното кралство. Но някак си балансът е загубен, защото по трибуните всички просто си седят и мълчат. Ако отборът губи с един гол малко преди края на срещата феновете просто си тръгват, за да избегнат задръстванията, вместо тогава най-много да се раздават.

 За всичко това си има причина- ЦЕНИТЕ! Твърде са високи. Най-евтините билети за мач от Премиър лийг са по-скъпи от най-скъпите в останалите топ първенства на Европа. Арсенал безспорно бъркат най-дълбоко в джобовете на привържениците си. Не се надявайте да посетите „Емирейтс“ за по-малко от 100 паунда. А ако искате да гледате осмина финала на Шампионската лига между Арсенал и Барселона, отделете повече от 300 паунда. Да, това е най-евтиния билет!  На Острова няма как да се сдобиеш със сезонен билет за по-малко от 1000 паунда.

 Вероятно се досещате, че хората, които могат да си позволят тези цени, определено не отговарят на профила „лудите на стадиона“. Днешните фенове по стадионите в Англия са и с много по-висока средна възраст. Те отиват да гледат спектакъл, в който актьорите са само долу на терена. А лудите искат точно обратното- да са част от всичко. А дори когато срещата е скучна, да са във вихъра си и пак да правят шоу. Лудите искат да скачат, да викат, да веят знамена и шалчета. Но няма къде да го правят, защото по всички стадиони махнаха правостоящите сектори. И така съораженията във Висшата лига станаха красиви отвън и без сърце и душа отвътре…

 Когато балансът между модернизация и традиция се наруши, резултатите никога не са удовлетворяващи. Дано в останалите първенства стадионите не станат твърде „модерни“, защото от това ще пострадат и запалянковците, и футболистите, и клубовете. Дано лудите на стадиона винаги да ги има!

 Мислите ми отново ме връщат в онзи съдбовен за мен ден, когато за първи път отидох на стадиона. Колко показателно е, че от тогава не си спомням резултата, нито как се разви срещата, нито кои треньори водеха двата тима. Но си спомням най-важното… феновете! Онези, лудите…

Борислав ОРЛИНОВ