Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2016 20:28 - Кайзер Франц - от натрапник до човек, можещ всичко
Автор: borlinov Категория: Спорт   
Прочетен: 512 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 Понякога… колкото и усилия да полагаш, нещата просто не се получават. Дори да желаеш нещо силно и да влагаш цялата си същност, енергия и време. Дори да се отдадеш изцяло на целта си. Мечтите не винаги се сбъдват. А любовта се оказва невъзможна, несподелена, жестока. И остава само болката и страданието. Остава разочарованието и една празнина, която не може да бъде запълнена с нищо. За един миг всичко се срива и осъзнаваш, че животът е несправедлив и може да пречупи всеки.

 Той се влюбва едва на 9 годишна възраст. Период от живота, в който всяко разочарование оставя трайна следа в детската психика, а много често травмите не могат да бъдат преодолени до края на житейския път на човек. Иска само едно единствено нещо – да облече фланелката на Мюнхен 1860 и да я защитава. Готов е на всичко. Дори да продаде душата си на дявола. Понякога… нещата изглеждат перфектни в съзнанието ни, но в действителност не са такива. Химията между него и Мюнхен 1860 просто не се получава. Конфликт пръсва една детска мечта на хиляди пърченца. А един младеж остава с разбито сърце и в безизходица. Но животът продължава, нали? Има моменти, когато Фортуна те дарява с щастие, а друг път ти дава уроци.

 Понякога… любовта на сърцето и любовта на живота не са едно и също нещо. Първата я носиш някъде вътре в себе си завинаги, а с втората изживяваш и последния си ден. И така, Франц решава да продължи напред и облича екипа на Байерн. Трудностите го каляват и изграждат характера му. Започва дори да играе на международно ниво. Но е някак си безличен. Няма позиция на терена –играе дясно крило, централен нападател, полузащитник. Обаче бележи голове – 2 срещу Швейцария за победата на Германия с 2:1, решаващо попадение от дузпа за 1:0 срещу Швеция, а тогава е едва 18 годишен. Изглежда има нещо в това момче. Нешлифован диамант, с който трябва да се работи много прецизно, за да се превърне в произведение на изкуството.

 „ Кой е този натрапник Бекенбауер? Защо ми е?!“ – възмущава се славния хърватин Златко Чайковский и беснее из канцеларията си, когато разбира, че никому неизвестен юношата е включен в състава на първия отбор със специално решение на ръководството. На кого му е притрябвал недоказан играч, когато времената са трудни? Байерн е машина, в която всичко е предварително планирано и изчислено до най-дребния детайл. Такива самосиндикални прояви са противопоказни и вбесяват треньора. Бекенбауер? Та дори самият той не знае каква му е позицията на терена. Наподобява жокер, защото няма конкретен пост, на който се изявява. Маниерът му на поведение на и извън терена е дори леко дразнещ. Ходи с фрак и цилиндър. Самонадеян е и има високо самочувствие. Винаги е елегантен, но прилича повече на герой от роман, а треньорът Златко Чайковский се нуждае от Терминатори, които системно смазват противника, не художници, които творят на терена.

 Натрапникът обаче тренира по 6 часа дневно. Личи си, че е изключително целеустремен. Затова получава и шанс за изява. Още в дебютния си мач бележи гол срещу Санкт Паули при победата с 4:1 и доказва, че Франц Бекенбауер е много специален. С всеки изминал ден започва да се трансформира в перфектния играч. В личност, която е пример за подражание. Тежките моменти в началото на живота му са последвани от цветя и фанфари. Играта му е безупречна. Движенията му толкова грациозни! Нападател? Халф? Защитник? Той е всякакъв. Дефектът на това, че не може да си намери роля на терена, се превръща в ефект. Той може всичко! Магьосник, правещ изключителни отигравания, които са резултат от фини технически изчисления.

На Световното първенство в Англия през 1966 година завоюва международния си престиж. Най-сетне открива и любимата си позиция на терена – либеро. От защитата ръководи всичко като с диригентска пръчка. Всяка атака започва от него.  Всичко е под негов съпровод и както той иска. Сам определя темпото. Светът се върти около него. На първенството през 1974 година обаче се превръща в „Кайзер Франц“ – най-магнетичната фигура на немския футбол! Става световен шампион, а през целия форум действа като балсам върху опънатите нерви на съотборниците си. Истински капитан. Лидер, който води останалите към златото.

  Франц Бекенбауер става футболно бижу. Освен това почти няма сериозни контузии, които да го извадят от строя. Мрази грубата игра и няма нито един червен картон в кариерата си. Дори повечето му жълти са заради това, че е кипвал, когато вижда неспортсменско поведение. Винаги е запазвал хладнокръвие – даже, когато е ставал жертва на несправедливости – отменени голове, несъществуващи засади, неправилни отсъждания. Но явната грубост просто не му понася. Алергичен е към нея и често вижда жълтия цвят в ръцете на съдията, защото протестира, когато вижда, че някой не играе в духа на феърплея.

  А извън терена? Той може всичко! Готви страхотно, играе шах и кара ски. Учи чужди езици. Захваща се с най-различни начинания, но до каквото и да се докосне, то се превръща в злато. Именно заради манталитета му, защото начинът, по който човек прави дребните неща, определя начинът, по който той прави всичко в живота си.

 Понякога… животът не успява да пречупи човек. Просто го кара да мине първо през ада, за да постигне мечтите си, защото такъв е ребусът. Загубил всичко в даден момент, не трябва да изгубваш най-важното – себе си. Точно това прави и Кайзер Франц, а житейският му път говори повече от всяка сентенция. Четири титли на ФРГ, четири пъти шампион на страната, три пъти европейски клубен шампион, една междуконтинентална купа, по един път световен и европейски шампион, пет пъти футболист на ФРГ, един път спортист на ФРГ. Не е никак зле за един нежелан натрапник с разбито сърце, нали?

  След като прекъсва активната си спортна кариера, Франц Бекенбауер става и успешен треньор, ръководител и дори журналист. Личността му е свързвана и с някои скандали покрай домакинството на Германия на световните футболни финали през 2006 година, но той си е такъв – прави нещата така, като му харесва. Готов да продаде дори душата си на дявола, за да победи – точно както е правел винаги. Иска всичко да е по неговия начин, защото той е човекът-оркестър. Той е кайзера!

Борислав Орлинов




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borlinov
Категория: Спорт
Прочетен: 81570
Постинги: 70
Коментари: 55
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930