Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2016 19:40 - Да опазиш футболната врата, но не и живота си
Автор: borlinov Категория: Спорт   
Прочетен: 474 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 В професионалния футбол ролята на вратаря не е избор, нито е просто някаква позиция на терена. Вратарският пост е  съдба, която надхвърля играта и всичко свързано с нея. Вратарският пост остава дори след края на спортната кариера – той  е начин на мислене и действане, начин на живот. Вратарят е самотен ловец, различен от всички останали в състава. Носи различен екип, играе по различни правила, а често тренира и отделно от отбора. На раменете на вратаря тежи целия тим, заедно с треньорския щаб, ръководството и всички надежди на феновете. Една грешка или едно гениално спасяване може да предреши всичко – не само в мача, но и за цял един сезон.

 Почти никой не иска да е вратар! Дори и най-добрите стават такива впоследствие. В началото, всеки иска да вкарва голове, защото именно голмайсторите са център на вниманието, получават най-много дивиденти и биват обичани най-много, защото на пръв поглед именно те носят победата. Играта под рамката изисква пределна концентрация, определени физически и психологически данни и е най-неблагодарна и подценявана от всички. На лицето на всеки вратар е изписана детска тъга, породена от това, че не се е реализирал като нападател.

 Не се случва често някой да възхвалява вратарите, но това не се отнася за него! Рядко някой пише песни за тях – този вратар е изключение. Едва ли някой би кръстил улица на името на вратар – на негово име обаче има! Успех е, ако вратар попадне в класацията за „Златната топка“. Е, той я е печелил! Поетите Rоберт Rождественский и Евгений Евтушенко посвещават свои творби на този вратар, а един от най-изявените бардове на Съветския съюз пише песен за единственият страж, станал най-добър футболист в Европа. Московска улица е кръстена в чест на него – Лев Иванович Яшин.

 Гордата му изправена осанка, каменното лице, излъчващо хладнокръвие, студената му красота, черния екип и онази детска тъга в очите му. Лев Яшин е човекът, дал най-много на вратарския пост, правейки истинска футболна революция. Той първи започва да играе в цялото наказателно поле във времена, когато всички са се страхували от стоте квадратни метра площ на пеналтерията. Първи започва да подава топката с ръка, вместо да я рита на посоки и така дава началото на смъртоносни контраатаки. В арсенала си включва и „боксирането“ на трудни удари, прийом, който не бил използван преди.

 Лев Яшин става вратар по принуда. Сам признава, че това не му е призванието, но като дете играе футбол по московските улици с по-големи от него момчета и затова се примирява да бъде последна преграда пред гола. След време започва работа в завода в Тушино, където го взимат във футболния отбор. По-късно отива в Динамо и дебютира на 2 юли 1946 година, когато е едва 17 годишен.

  В Лев Иванович Яшин има наистина нещо специално. Физическите му данни са отлични и просто има природните заложби за спорт. На вратата е безпогрешен – винаги знае какво трябва да направи и разчита ситуацията правилно. Понякога се хвърля безразсъдно в краката на съперник с риск да се контузи, а друг път предварително предугажда какво ще направи противниковия играч, защото е изучил почерка му на игра и действа интелигентно. През целия мач е пределно концентриран и не се отпуска дори за миг.

 Най-големият кошмар на всеки футболист е да трябва да изпълнява дузпа, когато Лев Яшин е на вратата. Носят се легенди за това, как „руската мечка“ хипнотизира човекът на бялата точка, прониква дълбоко в дебрите на подсъзнанието му само с един поглед и го превръща в кукла на конци, която не успява да отправи опасен удар към вратата. И така, до момента, когато Лев слиза от спортната сцена на 42 години, той успява да спаси невероятните 150 дузпи в кариерата си и запазва мрежата си „суха“ цели 207 пъти.

 На бенефиса му през 1971 година 103 000 зрители на стадиона знаят, че изпращат най-добрият вратар в историята. Човек, станал олимпийски шампион на игрите в Мелбърн през 1956, изиграл 380 мача в руското първенство с Динамо(Москва), 78 за СССР и спечелил „Златната топка“. Отличие за което до ден днешен само още петима вратари са имали привилегията да се борят, но никой не е спечелил – Дино Дзоф, Иво Виктор, Оливер Кан, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер.

 Дали Лев Яшин е бил добър вратар? Категорично не, защото той може да пази само футболната врата, а това не е най-важното в понякога! Страстен пушач през целия си съзнателен живот, големия Лев така и не успява да се пребори с този си порок и да опази здравето си. В началото на 80-те години получава тромбофлебит от многото травми през кариерата си, а от пушенето кракът му гангренясва и се налага ампутация. По-късно получава рак на стомаха и умира.

 Днес из бурените на Ваганковското кладбище ще намерите един мраморен силует на вратар с наведена надолу глава. Символ на тъжната карма на хората, избрали този път и на това, че смъртта е безпощадна дори и към най-добрите. А понякога безпредметно жестока и цинична именно към тях. Такава обаче е съдбата на вратаря – болка и страдания през цялата кариера, огромна отговорност и склонност да са изкупителна жертва и виновни по презумпция, да са вечно неразбрани и недооценени. Вратарският хляб никога не е бил сладък, така е отредила Фортуна…

Борислав Орлинов

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borlinov
Категория: Спорт
Прочетен: 79319
Постинги: 70
Коментари: 55
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31