Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2016 23:03 - Отвлечени от магията на Ди Стефано
Автор: borlinov Категория: Спорт   
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
0




 Каракас (Венецуела), 1963 година –  място, което съвсем не е най-подходящо за провеждане на футболен турнир. Особено във време, когато страната е политически нестабилна и са се зародили различни бунтовнически движения, враждуващи помежду си.

 Въпреки това, ръководството на Реал (Мадрид) решава, че не се страхува нито от режима на Бетанкур, нито от водача на Фронта за национално освобождение Максимо Каналес. Пътуването в близост до бреговете на Карибско море минава като по вода, но изцежда жизнените сили на всички играчи. Затова, когато слизат от автобуса, те решават да се отдадат на заслужена почивка в хотелските си стаи.

 Спокойствието обаче изглежда като затишие пред буря, което може да наруши следобедната идилия на футболистите на „кралския клуб“. В състава на Реал има много изявени играчи – Франсиско Хенто, Сантамария, Луис Дел Сол, но един аржентинец, който е световноизвестен, се отличава.

 Той е голаджия, вкарал 45 гола в 49 мача за Ривър Плейт и 267 гола в 292 мача за колумбийския Милионариос, където се премества заради стачка на футболистите в Аржентина. Но не това са най-големите му успехи, защото той печели два пъти „Златната топка“ за най-добър футболист на Европа през 1957 и 1959 година и успява да стане пет поредни пъти европейски клубен шампион с Реал – 1956, 1957, 1958, 1959 и 1960, като през последната от годините грабва и новоучредената Междуконтинентална купа.

 Точно на вратата на неговата стая в хотела чукат четирима мъже. Когато той отваря, те му дават знак да не вдига много шум, слагат му тъмни очила и тихомълком го извеждат от хотела. Качват го в кола и отпрашват в неизвестна посока. Няколко часа по-късно пресата излиза с официално съобщение – „Отвлякоха Алфредо Ди Стефано!“. Всички от клуба се проклинат, че не са засилили мерките за сигурност, а целият свят се моли „русата стрела“ да е наред.

 Максимо Каналес, който е основния виновник звездата на Реал да изчезне, обаче разбира от футбол и дори и той знае, че ако причини нещо на Алфредо Ди Стефано, не само всички футболни фенове по света, но и Господ няма да му прости и ще го преследва дори в смъртта му, за да отмъсти. Целта на отвличането съвсем не е някой да пострада, нито пари, а е вниманието на световната общественост да бъде привлечено върху нетърпимата политическа обстановка във Венецуела. Какъв по-добър начин от това да отвлечеш най-великият, носел белия екип на Реал(Мадрид)? Истинта е, аржентинецът съвсем не си изкарва зле – играе домино с похитителите си, които му носят вестници всеки ден и заедно говорят за футбол.

 След 48 часа е пуснат. Хората от Фронта за национално освобождение постигат целта си и обявяват, че ще го върнат пред хотела, но това е само хитър ход, който да залъже полицията. Всъщност оставят „звездата“ на една централна улица, от където футболистът си взима такси и отива в аржентинското посолство напълно невредим. След „почивката“, която Алфредо Ди Стефано си взима, той се присъединява обратно в клуба и животът му продължава постарому – тормози противникови бранители, бележи безброй голове и печели тонове отличия.

 Цялата случка съвсем не е случайна, целта на похитителите – също. Името Ди Стефано е познато навсякъде. Още от самото начало, когато играе в Ривър, той дава заявка, че ще се превърне във футболен шедьовър, защото съзрява изключително бързо. Когато вече е в Испания, той е постигнал самото съвършенство – технически всичко е възможно за него. Умее да бележи и с двата крака и то по много голове – 307 в 396 мача за Реал (49 гола в европейските клубни турнири). Действа нетипично за „деветка“ като се връща назад и поема топката от дълбочина, от където дава разкъсващи противниковата защита пасове, а после се втурва напред в атака. Играта му е като от бъдещето, футболът, който Алфредо Ди Стефано изповядва в своето време, е този, който най-добрите отбори играят 15 години по-късно.

 Освен това има манталитет, допринесъл за неизмеримата му спортна слава – Алфредо винаги е бил против изтъкването и привилегироването на определени играчи, никога не се е чувствал като нещо повече от останалите. Въпреки че за бунтовниците на Каналес и за всички останали, той е точно такъв. Винаги е твърдял, че един добър играч трябва да притежава духовни ценности, фантазия и да импровизира. Толкова е неприсъщ и различен, че дори никога не е бил суеверен като повечето латиноамерикански футболисти. Вярвал е единствено в майсторството и упорития труд.

 В крайна сметка, години след като слага край на кариерата си през 1965 година, когато играе в Еспаньол, той продължава да бъде идол, модел за подражание  и вдъхновяващ пример за безброй футболисти заради богатата си палитра от спортни и личностни качества.

 Умря от сърдечен удар – сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност, каквато е причинявал на не един или двама противникови защитници, вратари и фенове. Изпратиха го 80 000 привърженици на „Сантиаго Бернабеу“  в последния му път под звуците на „Ададжио“ на Самюъл Барбър – любимото произведение на Алфредо Ди Стефано.

Борислав Орлинов




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borlinov
Категория: Спорт
Прочетен: 79319
Постинги: 70
Коментари: 55
Гласове: 67
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31