Като дете винаги си представях, че има паралелна вселена. Всичко си е абсолютно същото, аз съм си същият, само че водя различен живот. А този различен живот е резултат от това, че когато съдбата е поставила мен и паралелното ми Аз на житейски кръстопът, ние сме постъпили по различен начин. В резултат на това, целият ни живот е поел по различни пътища. Само заради едно единствено различно решение. Следващата ми история е за един друг човек и за неговото паралелно Аз, в някоя далечна или съвсем близка вселена. Просто някъде там.

 Той е най-богатият спортист на паралелната планета. Няма загуба от 1996-та година насам. Световен шампион е на 5 дивизии при професионалистите, има общо 8 титли в три категории. Настоящ номер 1 на списание „Ring”. Наричан е „Милионера“, има два автопарка с луксозни автомобили, тези в Маями са бели, а в Лас Вегас- черни. Има безброй обувки, като всеки чифт обува само по веднъж, а след това го изхвърля. Боксерките си също носи само по веднъж. Като харчи по 6500 долара на година само за бельо. Притежава частен самолет. Заработва огромни суми на боксовия ринг, има и собствена компания за дрехи. Името на този човек е… Серафим Тодоров.

 Да! Точно такъв е Сарафа от паралелната вселена. В това няма никакво съмнение. А сега се връщаме в реалността. И малко назад в близкото  миналото. Годината е 1996, Олимпиадата в Атланта, полуфинален мач, на боксовия ринг излизат Серафим Тодоров и Флойд Мейуедър. След изключително тежък мач, българинът побеждава. Веднага след мача официалните лица отвеждат двамата боксьори в стаята за допинг. Там идват и американците. Те предлагат на Серафим Тодоров да се бие за САЩ. Предлагат му много пари, бляскаво бъдеще, велики мачове за Световната титла, превъзходни мениджмънт и маркетинг. Сарафа се замисля малко и отказва. Той е патриот, иска да се бие за България, знае че когато се върне ще е герой, че ще бъде уважаван до края на дните си. Американците не могат да повярват, молят го за последен път просто да премисли, но решението му е същото. В крайна сметка те предлагат същия договор на Флойд Мейуедър, без да се замисли и за секунда, той хваща писалката и подписва. А след това се превръща в това, което е Серафим от паралелната планета- успешен, богат, всепризнат и уважаван, непобедим.

 Историята на Серафим от реалността е малко по-различна. Да не забравяме, че за разлика от паралелния си „брат“ той решава да се състезава за България. Връща се в родината си и за 10 месеца осъзнава, че е направил най-голямата грешка в живота си.  И въпреки, че има 3 световни и 3 европейски титли, заплатата му възлиза точно на 350лв. месечно. След такава подигравка, той решава да се състезава за Турция, но боксовите федерации на двете държави не се разбират. И така Серафим тотално се отказва от бокса. Заминава за Португалия, където работи като шофьор. Един ден приятелите му решават да разкажат на шефа си, кой всъщност е наел на работа. След като разбира, той веднага уволнява Серафим. „Не мога да командвам такъв велик шампион като теб. Какви хора живеят в България, че да те докарат до това положение?!?“

 Днес на Серафим Тодоров от паралелната вселена  му предстои битката на века срещу Мани Пакиао в Лас Вегас, в мач за 300 милиона долара. Същият човек, само че от нашия свят  взима олимпийска пенсия от 900лв и едвам свързва двата края. Ех, Сарафа да беше пак 1996 година, да беше пак в стаичката за допинг, да бяха дошли пак американците, и пак да те бяха питали да се състезаваш за тях, а?

           

Мдааа... тъжният край на един велик човек.
Чу

И то преждевременен край. Този човек е имал потенциала да се превърне в най-великия боксьор. Жалко, че родната сействителност погубва поредния гении. Рядко се срещат толкова тъжни и нещасни хора като Серафим, просто си личи, че от дъното на душата си съжалява за избора си в Атланта.

Само тя може да си позволи това, понеже нейните хора са свръхнадарени от Бога и са в изобилие, другите се радват на някакви трохи паднали от Господнята трапеза по главите им....така е то!

Но цената е висока!