Прочетен: 1981 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2015 00:06
Напоследък по телевизията гледам все повече умопомрачителни истории, свързани със смъртта на деца. Някакъв изтрещял баща убил дъщеря си и я сготвил. Ненормална акушерка бие бебе, мъж кара с 200 в населено място и гази дете. Пияно момче, взело преди два месеца книжка, убива себе си и още 4 души, след като е карало пиян. Убийствата на младежи и деца започнаха да стават нещо нормално в България, а случаите зачестяват.
Днес, както си се разхождах в обедната почивка, минах покрай едно училище. Оградата, през която имах изглед към училищния двор беше дълга около десетина метра. Беше ми интересно да гледам как децата си играят и са толкова щастливи и жизнени, особено на фона на толкова трагедии, свързани със смъртта именно на деца. Въпреки това не се спрях, просто бях обърнал поглед към двора и си ходех. В рамките на тези 10 метра, които предполагам съм изминал за не повече от 12 секунди, чух точно 7 изключително пъстроцветни псувни, с които децата се обръщаха едно към друго. 2 бяха свързани със сексуалната ориентация, 3 бяха на расова основа, а останалите 2 просто няма категория, към която да спадат. Подобни не бих успял да сътворя дори, ако любимият ми Арсенал губеше с 10 гола разлика. Децата умират не само физически, но и духовно и морално. А тази смърт е също много страшна!
Реших да се спра и да послушам уникалния детски фолклор, но стоейки на тротоара пречех на преминаващите по него автомобили. Ами да, пътят беше в ремонт и вместо да минават по заобиколен, шофьорите просто караха по тротоара до училището. Много иновативна и спестяваща време и разходи за гориво идея. Картинката вече придоби пълен вид, когато един шофьор спря точно пред валяка, който асфалтираше „само набързо, и се връщам“. Деца общуваха с псувни, коли караха по тротоара, хора паркираха пред валяци. И забелязах тези неща просто защото се поогледах за 20 секунди. Останалите пешеходци преминаваха и изобщо не обръщаха внимание, това беше нещо нормално.
Хора, как няма да се случват трагедии, когато всеки си прави каквото си поиска?! Всеки разчита на късмета и че нещастието няма му се случи на него или на детето му. Но късметът е до време. Не вярвайте и на статистиката, че шансът да си се случи нещо е минимален. Ще ви разкажа една история от Втората световна война. По време на бомбандировките над Москва, един професор по статистика се скрил в бомбоубежище. Дотогава никой не го бил виждал там. Тъй като професорът твърдял, че в Москва има 7 млн. души, шансът да бъде засегнат е нищожен. Сега, след като го видели в бомбоубежието, хората го попитали- защо? „В Москва, има 7млн. души и един слон. Вчера са уцелили слона!“- отговорил сатистикът.
Докога ще разчитате на късмет, при положение, че виждате нелепи неща да се случват всеки ден? Българите са хора, готови да се обединят и да се борят, когато става дума за миналото. И да защитят историческата си чест. Време е да се обединим и преборим за бъдещето!
Тагове: