Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2015 13:25 - Войната по пътищата.Докога?
Автор: borlinov Категория: Спорт   
Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.06.2015 18:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

 Първата световна война е военен конфликт започнал през 1914г. и завършил през 1918. Непосредствения повод за началото на войната е Сараевския атентат  на 28 юни 1914г., при който сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинант. А част от това, което прочетохте дотук е долна лъжа. Всъщност Първата световна война не е първа, а втора. А Втората е Трета. Малко се пообъркахте май? Нека започнем отначало с Първата световна война.

 Та, Първата световна война не е военен конфликт. И не започва през 1914. Това е Втората световна. А Първата започва на 12 февруари 1898. Непосредствения повод е смъртта на Хенри Ландфилд, който е първият човек починал в автомобилна катастрофа. А най-смъртоносното оръжие на планетата е създадено през 1886г. Това е автомобилът. Първата световна война съвсем не е свършила, а според Световната здравна организация умрелите  от автомобилни катастрофи са на трето място по брой след броя на жертви на СПИН и инсулт. Има най-различни кампании, като „Спасете делфините“, „Спасете природата“ и т.н. Истината е, че трябва да спасим себе си. Защото не автомобилите са виновни, а хората, които ги управляват.

 Годината е 1971. Датата 30 юни. Утрото е слънчево, денят е съвсем обикновен, ако изобщо някой ден може да бъде квалифициран по този начин. Часът е 9:30, всеки вече е отишъл на работното си място. Така е направила и една бензинджийка. Станала е сутринта, отишла е на бензиностанцията и извършва рутинна дейност. Зарежда дошлите автомобили, взима съответно пари, после чака следващия клиент и т.н. Денят си е толкова рутинен и обикновен и за още един човек. Той е шофьор на товарен камион ЗИЛ. Днес като всеки друг път кара тежко товарно ремарке и е тръгнал на път.   Денят си е обикновен и за още един човек. Както всеки работен ден той отива на работното си място в 9:30 сутринта на стадион „Левски“. След тренировка въпросният човек и негов много добър приятел са поканени да вземат участие в юбилеен мач по случай 50-годишнината на Ботев Враца. Въпросният човек и неговият приятел няма как да откажат. Той е облечен в спортна синя блуза, а приятелят му в елегантен костюм. Гледка, която съотборниците им никога няма да забравят. Качват се в бежовата Алфа Ромео и тръгват от стадиона. Денят си е пак толкова рутинен и обикновен. Един странник е тръгнал на някъде пеша. Няма пари за автобусен билет, камо ли за личен автомобил. Тръгнал е на някъде на автостоп.

 Денят е обикновен, но вече във въздуха се носи мирис на нещо странно. Сякаш нещо ще се случи. Сякаш денят започва да става не толкова обикновен. Бензинджийката чака поредния клиент. Двамата другари, които тръгнаха от стадиона са се запътили към бензиностанцията за да заредят бежовата си Алфа. А странникът стопаджия вече е пристигнал на бензиностанцията и моли някой да го качи и да го откара на там, на където е тръгнал. По странна приумица на съдбата странникът, двамата приятели и бензинджийката се срещат. Колата е заредена за 9лв. и 20ст., единият от двамата приятели дава на бензинджийката 10лв., но не иска ресто, той е благороден човек. А малко преди това е дошъл и стопаджията при него и той го е качил в автомобила.

 Денят продължава да си е обикновен, часът вече е  почти 11, двамата приятели и стопаджията пътуват за Враца, бензинджийката си остава да си върши работата. А по нанадолнището след последния завой на 150м от страничния път един товарен ЗИЛ с тежко ремарке преминава фатално главния път. Шофьорът на Алфата набива спирачки, спирачният път е 30м., но не стига, Бежовото возило се забива в резервоара на товарния ЗИЛ. Всичко е в пламъци. Хората изгарят като факли, никой не може да помогне. По странна приумица на съдбата ако шофьорът на Алфата си беше поискал рестото от 80ст. на бензиностанцията щеше да се забави точно с 1 минута. Забавянето е достатъчно, така че товарният ЗИЛ да беше преминал и катастрофата да не беше станала. И денят щеше да си остане обикновен.

 Денят не е обикновен. 550 000 души са на погребение. Навели са глави. Не знаят какво да кажат. Положението е безизходно. Връщане назад няма. 550 000 души осъзнават, че денят на 30 юни 1971-ва не е бил обикновен. Осъзнават, че никой ден не е обикновен. Осъзнават, че животът е един миг, а хората сме толкова крехки същества. 550 000 души осъзнават, че на 30 юни 1971г. по пътя за Враца загива един от най-великите и гениални български спортисти- Георги Аспарухов- Гунди. И неговият добър приятел и изключителен футболист  Никола Котков.

 Кой човек може да приеме съдбата на Господ и да бъде съдник кога някой ще живее и ще умре. Да беше Гунди скъперник и да си беше поискал ония пусти 80ст. Да беше бензинджийката по-настоятелна. Стопаджията да беше забавил Котков и Аспарухов с няколко секунди, да беше внимавал шофьорът на товарния камион повече. Да беше, да беше, да беше… Но кой да знае, че обикновен ден няма, че нищо не трябва да се извършва ей така, рутинно, с невнимание. Защото всичко може да свърши за един миг. Преди да спрем войната по пътищата е добре да осъзнаем, че това наистина е война. Че на пътя е опасно, а водачите трябва да са отговорни. Без значение дали искаме или не, автомобилите са част от живота ни, не може да ги премахнем с вълшебна пръчка. Огромна част от катастрофите са по невнимание или заради несъобразена скорост. Хората го наричат съдба, просто се е случило. Но не съдбата е натискала педала на газта, а ние. А съдбата просто дърпа конците, които сами изтъкаваме.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borlinov
Категория: Спорт
Прочетен: 122265
Постинги: 70
Коментари: 55
Гласове: 68
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031