Даниел Христов е родом от Монтана, докато живее в северозападния град той работи като полицай и е водещ съдия в Монтанската съдийска колегия. Преди 11 години се премества да живее зад океана в преследване на американската мечта. В САЩ, Даниел продължава да съдийства, като има над 1000 мача. А вече е и част от академията на един от най-популярните футболни клубове в щатите- New England Revolution. Даниел Христов разказа какво е да си час от толкова авторитетен отбор, разговаряхме за пътя от Монтана до  Фоксбъроу, щата Масачузетс и защо българския футбол изостава.

 - От полицай и съдия в България до треньор в MLS. Сбъдна ли "американската" си мечта?

-За да следваме хронологията, от както съм проходил започнах да играя футбол на улицата с приятели и с баща ми вкъщи. В детската градина всички ме избираха да съм вратар, като играехме с пантофки. След това бях вратар на училищния отбор с треньор Калин Първанов и станахме областен шампион. След което играхме на републиканско първенство и станахме четвърти в страната. Дойде моментът, в който започнах като  вратар във ПФК Монтана с треньор Росен Ников. После завърших спортно училище и следвах в Националната спортна академия - "Учител и треньор по футбол". През това време трябваше да се издържам и тъй като нямаше много опции в България, ме поканиха да стана полицай. През 1995г. започнах кариерата си като съдия по футбол и след няколко години вече бях един от водещите съдии в Монтанската съдийска колегия. С идването ми в Америка преди 11 години продължих да съдийствам на всички нива,  имам над 1000 мача. Продължавам да се занимавам с това и в момента, но само на колежанско ниво. Междувременно изкарах треньорски лиценз и тук. Бях за 2 години помощник треньор и технически директор на отбор от 3-та дивизия, след това бях за 1 година старши треньор на друг отбор от 3-та дивизия. Така че няма нищо случайно, че в момента работя в Академията на New England Revolution.

Всички приятели казват, че съм идеалното въплъщение на "американската" мечта, това може би е вярно. Но аз нямам намерение да спирам до тук, защото моите амбиции и желания са без край.

-  Какво е да си част от един от най-авторитетните клубове в САЩ?

-Усещането да си част от такъв клуб и такава организация е нещо невероятно. Не може да се опише с думи, трябва да се усети или види.

-  Би ли се върнал отново в България?

-Бих искал да работя в България и да помогна на българския футбол, но знам, че тази мисия е обречена, защото системата е сбъркана, и ще се чувствам като сам сред вълци.

-  "Сокъра" набира все по-голяма популярност в щатите, на какво отдаваш това?

-На правилната организация, плануването и последователността, културата и манталитета на американския народ, което обобщава начина на работа.

-  Каква е разликата между футбола и съдийството у нас и зад океана?

-Разликата между футбола в България и в Америка е огромна поради това, че условията, базите и средствата, които тук са инвестирани и се инвестират, са в пъти по-големи. Тук играят едни от най-големите звезди на световния футбол.

Съдийството и на двете места е много слабо, с малка разлика. В Америка асистент-съдиите са много добри и се развиват постоянно, а в България всички са на същото ниво като отпреди 15 години.

-  Защо всички други напредват, а ние изоставаме?  

Защото тези, които управляват футбола в България, не го правят правилно. Същото важи и за самите клубове. А във всички други страни футболът се развива, тъй като се работи правилно. Най-бързо развиващата се футболно страна, това е Америка, което не е тайна и се вижда от резултатите.

- В какво се корени проблема на бг футбола? Къде е решението? От къде трябва да се започне и защо?

-Проблемът на българският футбол идва от това, че не се инвестира достатъчно в децата и детско-юношеските школи, и в това, че колкото и да се инвестира в тях, се работи неправилно и системата е сбъркана. В същото време се харчат много пари за мъжките отбори, които са на аматьорско ниво, а това е неоправдано.

В Америка всички паркове са пълни с деца, играещи футбол. Не може да се намери празен стадион за тренировка или просто да поиграеш малко, това е на всички нива. Училищата имат женски и мъжки отбори. Тренират и играят целогодишно още от най-ранна възраст.

-  Какво американците правят по-добре от нас?

-Всичко.

-  На какво учите децата в школата на New England Revolution, което те никога няма да научат в България?

-Начинът на работа е много различен и не може да се опише с няколко изречения. Още от най-малка възраст децата ги учим на всички трикове, комбинации и финтове, да играят с едно докосване, и да се борят до край, без значeние от резултата. Работим с абсолютно всички деца професионално, без значение от религия, цвят, раса. Винаги сме много положително настроени към всичко, което става по време на тренировка или мач. Това в България не е така.

-  В България първо искат резултати, а тогава инвестират, не трябва ли да е обратното? Разкажи за материалната база на твоя клуб.

-Без инвестиция няма резултати. Инвестицията може да бъде в пари, време или труд, но трябва да се инвестира.

Материалната база в клуба е нещо уникално и огромно. Разполагаме с много терени за тренировка, които са с естествена и изкуствена настилка. Условията на нашия стадион Gillette Stadium са от най-висок стандарт за целия свят.

-  Българските отбори приключиха с евротурнирите, а е едва юли месец, защо според теб?

-Както казах, проблемите и различията в България са много, и затова българските отбори отпаднаха толкова рано. За мен това не е изненада. В тактически план те изостават страшно много. Манталитетът също липсва, а той се изгражда от най-ранна възраст.

-Трябва ли чуждестранни съдии и треньори да работят в България?

Абсолютно неправилно е в България мачовете да се свирят от чуждестранни съдии. Същото важи и за това,  в България да работят чуждестранни треньори. Трябва да си създадем наши.

                                                                                      Интервю на Борислав ОРЛИНОВ