Както е казал Стив Джобс- „Онези, които са достатъчно луди, за да вярват, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят.“- в действителност човек трябва да е малко луд за да оцелее и успее на този свят. Следващите четирима, обаче, до такава степен се придържат към правилото за лудостта, че понякога е доста трудно някой изобщо  да оцелее покрай тях.

 Те са луди, ексцентрични и с абсолютно непредвидимо поведение. Единият е фашист, другият е марксист, а останалите двама ви гарантирам, че са потенциален обект на психотерапия. Въпреки, че са странни и откачени, някои от тях са доста успешни в професията си. Представям ви четирима от най-ненормалните футболни мениджъри.

 Няма как да не започнем с Раймон Доменек. Той е 69 годишен въпреки че изглежда с десетина минути по-млад. Среден на ръст с побеляла коса и гъсти черни вежди. Типичен елегантен французин, който обича по време на мач да стои прав и непрекъснато да дава някакви наставления. Всичко започва през 2004 година, когато вади от състава на Франция един от най-добрите футболисти- Роберт Пирес. Тогава футболистът прави един от най-силните си сезони в кариерата. Става шампион с Арсенал, като отборът му не допуска нито една загуба през цялата кампания, а Пирес допринася с невероятна игра и цели 14 попадения. За мосю Доменек това няма никакво значение, тъй като той не се ръководи от статистика, голове, трофеи и силни мачове, а от хороскопа. През 2004 звездите показвали, че Скорпион( каквато зодия е Пирес) няма да има добър турнир, трябвало му Лъв за ляво крило. И така една от звездите на тима се сбогува с Европейското първенство.

 Втория от „Великолепната четворка“ е Егил Олсен, който е бил мениджър на Лудата банда от Уимбълдън. Когато през 1999 година застава начело на отбора, всички са наясно, че този човек не е с всичкия си. Когато ви говоря за Уимбълдън сигурно си представяте зелени кортове, тенисисти в бяло, аристократичност и аплодисменти от трибуните. Не, не, не! Забравете. Уимбълдън е кодовата дума за най-култовия отбор, появявал се на футболния терен в Англия. Насилие, алкохол, изтезания за новите в отбора, взаимна ненавист, умишлено контузване на съперници, атмосфера като в база на военно подразделение, това е малка част от „нормалните“ неща в този отбор. Егил Олсен обаче не е човек, който се плаши от такива неща, просто, защото е много по-ненормален.

 Заклетия марксист ежедневно овиквал съседите си, когато просто си разговарят на улицата и пушат, защото „вдигали шум“. Норвежецът е известен с това, как много често по време на мач просто губи интерес. Сякаш се изключва и се пренася в някакъв негов собствен свят. Прословута е историята, когато по време на мач съдията показва червен картон на Джон Хартсън. Тогава асистента на Олсен го пита, дали трябва да предприеме нещо, понеже Хартсън е изгонен. Егил Олсен поглежда помощник треньора учудено и казва- „Наистина ли?“. Олсен знае наизуст стоте най-високи върха в света като има и куп други странности.

 Третия в отбора е Майор Бъкли. Прякорът му идва от това, че е дисциплиниран като военен. Футболната му философия е не по различна, а стилът му директен. Винаги се знае, че той е шефа. 17 години е мениджър на Уувърхемптън, където въвежда легендарни методи. Един от тях е, когато отборът има домакинство, да кара местните пожарникари да наводняват терена, така че гостуващия отбор да е напълно безпомощен, опитвайки се да играе футбол във водата. Въвежда и странна методика в тренировките- праща играчите си на балет, за да подобрят баланса и координацията си. Също така им инжектира най-различни серуми сякаш са опитни мишки в някоя лаборатория. Стига се до там, че трябва да се намеси медицинска комисия, която да сложи край на всичко. Майор Бъкли е изключително педантичен. Измерва в минути почивката на играчите си и знае по колко крачки правят всеки ден. Въпреки всичко той не толкова успешен, тъй като не успява да стане шампион с никой от 7-те отбора, които води в треньорската си кариера.

 Черешката на тортата във „Великолепната четворка“ е Паоло Ди Канио. 47 годишния италианец прилича на водач на някоя крайно дясна политическа партия. А тази роля със сигурност би му допаднала, тъй като той никога не е криел политическите си принципи и че е заклет фашист. Паоло Ди Канио е изключително колоритна личност. Още като мениджър на Суиндън той сменя играчи без никаква причина. А ако евентуално посмеят да му поискат сметка, просто ги вкарва в съблекалнята с шутове и юмруци. Феновете на Съндърланд ще го запомнят с легендарното му плъзгане по терена, когато победи вечния съперник Нюкасъл през 2013 година с 3:0. Въпреки големия ентусиазъм и всичките нови методи, които въведе, престоят му при червено-черните беше кратък и неуспешен.

 Великолепната четворка е завършена! Те може да са странни, крайни и луди, но феновете винаги ги помнят. Не само, защото понякога им скъсват нервите, а защото са час от богатия футболен фолклор. До колко това да не си нормален помага или пречи, няма как да знаем. Още по-малко може да знаем колко точно са откачени тези треньори, защото както е казал Исаак Нютон- „Мога да изчисля движенията на тежките обекти, но не и лудостта на хората.“