Дни, след като Николай Цоков показа новия дом на СК Бойни спортове Монтана, се срещнах с него. На откриването в миналата събота дойдоха много хора, сред които кметът на Монтана Златко Живков, заместник-кметът Диман Георгиев, секретарят на общината Мариус Конов, бизнесменът Мони Власев, председателят на Българската федерация по АДСС Христо Христов, както и много близки и приятели на Николай Цоков.

-Сбъдната мечта ли е новата зала за теб?

- Абсолютно! Това е мечта на всеки треньор, стига да има възможност да я поддържа.

- След като новият дом е факт, какви са бъдещите ти цели?

- Само една цел имам- развитие, нищо друго. Това е спорта- да се развиваш, да вървиш нагоре, да достигаш по-големи форуми и да печелиш.

- Как се осъществи проекта? Имаше ли спонсори? Кой ти помогна?

- Спонсори? Не! Самия проект се осъществи благодарение на бащата на един мой състезател. Една вечер той дойде да ни гледа как тренираме в старото помещение и забеляза, че сме много хора за толкова тясно пространство. Тогава предложи да погледна новото място, на която беше собственик(бившата малка зала на някогашното кино „Георги Димитров”, която сега е част от комплекса „Клеопатра”). Договорихме се и я купих. След това ни чакаше много работа, тъй като вътре беше направо призрачно. Работеше само една лампа, а седалките и екрана от някогашното кино още си стояха. Когато оглеждах за първи път се сетих, че преди години съм гледал филм там.

- Кои са най-скъпите моменти, които остави в старата зала?

- Много са. Когато отидох за първи път в нея, много се поколебах. Опитах се да намеря друго помещение. Вътре сякаш нямаше дух. Тогава един мой състезател и приятел ми каза, че дори и вътре да няма дух, човек може да го пренесе и да го създаде. Малко по малко я превърнахме в приветливо място. Всичките ни успехи досега са свързани с нея.

- Друго ли е чувството да тренираш стезателите си в собствена зала?

- Просто вече знаем, че това е наш дом. Преди бяхме под наем и винаги можеше да дойде някой, който да купи мястото и така ние трябваше да се изнесем. Сега всичко е наше.

- Ще организираш ли турнири, на които да сте домакини?

- Да. На 10 октомври ще има международно състезание по жиу-жицу. То ще се проведе в зала „Младост“ и ще има отбори от Сърбия, Македония, Румъния и д.р.

- Последният ми въпрос е- Как се прави толкова добър отбор?

- Всичко зависи от самия отбор. Треньора и състезателите са свързани. Ако нещо между тях се скъса, всичко е обречено. Трябва да можеш да убедиш един човек, че може да успее- да представи родния си град, да представя държавата си, да знае, че като отиде на състезания, хората да знаят, че е много добър. Това се постига с много труд. Не е просто да се запишеш някъде да тренираш, трябва да си отдаден на това нещо. Трябва да поддържаш един състезател физически и психически. Не може да тренираш някой и да го оставиш да се прибере вкъщи без да знаеш този човек как се чувства.

Борислав Орлинов