Висок, атлетичен и пъргав като котка. Младежки национал на България. Гордостта на футболната школа в Монтана. Това е той- Петър Петров. Настоящият вратар на юношите на Литекс(Ловеч) ми разказа за сбъдната си мечта- да играе в Шампионска лига.  Наскоро Петър записа мач в младежката версия на турнира срещу отбора на Легия(Вършава). Той ми сподели какво е да чуеш написания от Тони Бритън химн на турнира и какви са бъдещите му цели. И дори бързо да прогресира с футбола и да знае, че го очаква бляскава кариера, младия вратар продължава да бъде реалист и да тренира усърдно.

-Какво е чувството да играеш в Шампионска лига?

- Просто неописуемо!                                     

- За какво си мислеше преди срещата?

- Че това е голям шанс за изява. Въпреки че съм по-малък от съотборниците си знаех, че трябва да изляза на терена, да дам всичко от себе си и да помогна с каквото мога.

- Успя ли да заспиш вечерта преди срещата?

- Заспах много рано, защото знаех какво ме очаква на следващия ден. Трябваше да съм свеж и отпочинал. Гледах на срещата както на всяка друга, въпреки че беше от много по-високо ниво.

- Смятал ли си, че някога ще играеш на такова ниво?

- Винаги съм мечтал да играя в Шампионска лига и да чуя химна преди мач, но никога не съм и предполагал, че може тази моя мечта да стане реалност. Особено толкова рано.

- Какво ви каза вашия треньор непосредствено преди срещата?

- Обясни ни, че това е голям шанс да се реализираме като футболисти и да покажем, че българският футбол не е на толкова ниско ниво. Каза ни да докажем, че българските момчета с нищо не отстъпват на връстниците си в чужбина. Завърши с това, че трябва да излезем на терен и да оставим сърцата си, нищо повече.

- Какви са целите ти в бъдеще? За какво мечтаеш?

- Искам да се развивам и да успея във футбола. Мечтая да се рeализирам възможно най-бързо и това мое хоби да стане професията ми. Няма нищо по хубаво от това, да работиш нещо, което обичаш. Мечтая да играя за голям европейски отбор, като Барселона. Това са неща, които всеки млад футболист иска.

- Ти си национален състезател. Гордост ли е това за теб?

- За всеки футболист би било чест да играе в представителния тим на страната си и да носи националната фланелка.

- Защо напоследък някои български играчи отказват?

- Това не мога да коментирам. Не разбирам причината. Явно много хора не осъзнават, какво е да бъдеш национал и това им е в тежест.

- Поздравяват ли те старите ти приятели от Монтана за успехите, които постигаш? Променило ли се е отношението им към теб?

- Ами, да, много хора ме поздравиха. Но не мисля, че съм нещо повече от когото и да било заради успехите ми. Дори и сега да се прибера в Монтана, което се случва много рядко, отново се събирам със старите си приятели и играем по училищните игрища. Винаги съм ги уважавал и никога не бих ги забравил, както и те мен. Отношението им към мен изобщо не се е променило, аз не съм нищо повече от тях. Радвам се, че има хора, които ценят това, което правя.

     Интервю на Борислав Орлинов