Келиндра Закъри е родена в Ню Йорк и е сред най-добрите играчи на женското баскетболно първенство на България. Американката, която има и гражданство от Тринидад и Тобаго, стана част от Монтана 2003 тази година и бързо се превърна в основен играч. 185-сантиметровия център пристигна от Заарлуис( Германия) и има впечатляващи показатели в първенството. Келиндра разказа за кариерата си, как баскетболът я доведе в Монтана и за мечтата един ден да играе сред най-добрите- в Женската национална баскетболна лига на САЩ.
- Как се чувстваш в Монтана?
- Всичко опира до това да свикнеш с начина на живот в България. В Германия бях привикнала с всичко и това направи адаптирането ми тук малко по-трудно.
- Какво е да играеш в чужбина?
- Да си чужденец има своите плюсове и минуси. Запознавам се с различни хора, опознавам различни култури, научих толкова много исторически факти, че дори не съм си представяла. Всичко това са положителните страни. Недостатък е, че хората виждат ново лице и им отнема малко време докато свикнат с мен.
- Коя е най-голямата трудност, която си срещала извън игрището?
- Най-трудното нещо, срещу което се изправих, е расизма, който още се усеща навсякъде. Един чернокож в България определено може да го забележи.
- Има ли обещаващи млади таланти в отбора?
- Има много млади играчи, които са на път да станат доста добри в бъдеще. Две от състезателките дори вече са националки. Трябва им само още малко опит и знания за играта. И ще успеят да бъдат успешни зад граница, да играят в по-добри отбори и сред по-голяма конкуренция.
- Разкажи ми за кариерата си. Кога се влюби в баскетбола?
- Бях много млада. Да умея да играя дойде напълно естествено при мен. От началото нямаше кой да ме учи и да ме тренира, докато не навърших 9-10 години. От тогава заиграх и никога не погледнах назад. Винаги съм мечтала да играя професионално в други държави и да съм най-добрата. Винаги съм си казвала, че когато приключа с баскетбола, искам хората да запомнят какво съм оставила след себе си. В кариерата си съм имала и върхове и падения. Не винаги всичко е вървяло гладко. Имало е моменти, когато ми е идвало да се откажа. Но винаги съм вярвала в Бог и смятам, че благодарение на Него всичко е възможно. С тази настройка играя и мисля. Тя ми е помагала много.
- Какво означава за теб баскетбола?
- Всичко! Той ми отвори много врати на игрището и извън него. Пътувам и се запознавам с хора, за които не съм и предполагала, че обичат играта колкото мен. Най-върховното чувство за мен е да бъдеш пример за подражание на подрастващите. Разказвала съм историята си на стотици хора по света. Няма по-велик подарък от това! Имам благословията с таланта си да мога да карам хората да се усмихват и да се забавляват.
- Играла си и в Германия. Каква е разликата от България?
- Разликата е в стила на игра, в конкуренцията и в съдийството. За мен предизвикателството беше по-голямо в Германия. Там всеки мач е оспорван. В Германия реферите са по-безпристрастни и оставят играта по-свободна. Но навсякъде е различно по принцип.
- Родена си в САЩ, но имаш двойно гражданство? Щатите или Тринидад и Тобаго чувстваш повече като свой дом?
- Изживяла съм по-голямата част от живота си в САЩ. Смятам, че това е моя дом. В Тринидат и Тобаго ходя само по специални случаи, за да видя семейството си. Баскетболът е голяма част от живота ми, пътувам непрекъснато и почти нямам време да се прибирам
- Каква е формулата, за да си успешен играч?
- Да си упорит и да работиш много усърдно. Трябва да си готов да отделиш по-голямата част от живота си на това. И да си сигурен, че правиш правилните неща. Няма почивка! Баскетболът е 365 дни в годината. За да си успешен, трябват много жертви. Трябва да вярваш в себе си и никога да не се подценяваш. Аз също имам още много работа върху себе си, за да се превърна в играча, който искам. Искам да играя в WNBA( Женската национална баскетболна лига) в САЩ и да съм сред най-добрите. Вярвам в себе си. Смятам, че усърдната работа е важна. Твоята също!
Борислав ОРЛИНОВ
