Хората са преходни същества – идват на този свят и си отиват. Животът е миг от вечността, а дълголетието е съкровено желание, което е просто неосъществимо – точно като дългата спортна кариера, която е възможна само в някой имагинерен свят.

 Бащата на малкия Стенли обаче смята, че е открил вълшебното хапче, носещо безсмъртие. „Черната робия“ – спартански спортен режим, който изисква пълна отдаденост, ежедневни тренировки, строг хранителен режим и абсолютен аскетизъм. Ще си кажете, че това е присъщо на много спортисти. Така е, но не и от 4-годишна възраст. Защото Стелни започва да тренира ежедневно малко, след като се е научил да казва „мама“. Всяка сутрин баща му го буди в 06:00 сутринта за гимнастика и крос. После прави упражнения с малка топка и усъвършенства техническите си умения до степен, в която чувства топка като продължение на краката си.  „Черната робия“ ,както е името на прословутия режим, става нещо толкова присъщо за Стенли, че се превръща в част от него. В нещо, без което не може да живее. Дори вече няма смисъл някой да трябва да го буди сутрин и да го тренира, защото за него това е все едно да го карат да диша въздух – той така или иначе ще го направи, а ако не го направи, ще умре.

  С времето „Черната робия“ започва да дава резултат. Късите му, подгънати крака, са в състояние да развият светкавична скорост. Техниката му е безупречна, а шутовете – безпощадни.  Около него витае странното усещане, че е обграден от ореола на вечността. Притежава неизчерпаема жизненост и сякаш не чувства капчица умора в тялото си. Като футболист съзрява преждевременно, защото играе за Стоук Сити едва 13 годишен и става национал на Англия, когато е на 15. Като човек обаче винаги си остава малкия Стенли – младеж с неизчерпаема енергия, който никога няма да остарее.

Всеки път преди мач се храни с яйце, мляко и глюкозен прах. Загрява с тежести, а после играе с обувки, които са от специална кожа и са толкова нежни и леки, че издържат максимум 3 срещи. Толкова е отдаден на здравословния начин на живот, че ако му отидете на гости, ще ви почерпи със сок от моркови – любимото му питие. В понеделниците не слага и залък в устата си, за да си пречисти организма. Обсебен е дългата спортна кариера и прави всичко възможно да е активен спортист възможно най-дълго. Той не иска да остарява никога и прави всичко възможно да предотврати най-нормалното нещо в човешкия живот – стареенето.

Годините минават, а мотивацията и желанието на Стенли Матюс да бъде по-добър се увеличава правопропорционално на изминалото време. Детският му ентусиазъм е все така жив. Той продължава да мечтае. Формулата му за успех е – „тренирай, слушай, наблюдавай, копирай най-добрите и се старай да ги надминеш.“ И наистина ги надминава! Превръща се в  първата спортна звезда на 40-те години. През 1953 година дори успява да спечели ФА Къп с отбора на Блекпул. Но редът на  най-зрелите и сочни плодове, които ще обере благодарение на „Черната робия“ тепърва предстои.

 През 1965 година Стенли Матюс е удостоен с честта да е първият призьор на „Златната топка“ – най-голямото индивидуално футболно признание. Освен това е първият футболист в Англия, влязъл в Бъкингамския дворец, за да бъде възнаграден с титлата „Сър“. Заслужене признание, имайки предвид и без това благородническото му поведение на терена. Той никога не получава устно предупреждение( картоните официално влизат в играта на Световното първенство в Мексико през 1970-а година)

 Когато слага край на кариерата си на 50 годишна възраст, по-късно съжалява, защото смята, че в него е имало поне още 2 години футбол, което е поредното доказателство, че е искал да остане вечно млад. ФИФА му устройва бенефис, на който Стенли Матюс изрича най-трогателните думи, които обясняват целия му живот. Сваляйки фланелката с номер 7 от гърба си, той я поглежда и казва – „Сбогом, любов моя…“

 Сър Стенли Матюс не играе вечно футбол, въпреки че дори на 64 годишна възраст тренира в Малта, а на 80 все още си подскача докато върви по улицата, но постига вечността! Във времена, когато науката и спорта  не са вървели ръка за ръка, не е имало  специални възстановявания, суплементи и технологии, той успява да запази тялото си и да се радва на дълга спортна кариера. В продължение на десетилетия е главно действащо лице в английския национален отбор. Името му е непрекъснато в печата. А спомените за първият футболен благородник – бързоногото дясно крило, помитащо защитниците на противника, никога няма да умрат!

 Борислав Орлинов