Знаете ли, един път си говорех с дядо ми, и той ми разказа как през годините е изчел тонове книги на тема кога ще свърши светът. Преглеждал е различни календари, много предсказания, много гледни точки на учени. Изобщо, превърнал се е в някакъв експерт по темата. Разбира се, след като ми сподели това, нямаше как и да не дойде логичния ми въпрос- Кога, аджеба, дядо, ще свърши светът? Старецът се усмихна под мустак( винаги като се усмихне така, сякаш ми казва: „Ееех момче младо,наивно…“), погледна ме и ми отговори: Кога ще свърши светът ли? Чел съм толкова много по темата, че стигнах до един извод. Когато ми умре бабичката, за мен половината свят е свършил. Като умра и аз, целият свят е свършил.“

 Знаете ли, разбираемо не очаквах подобен отговор. Очаквах числа,уравнения, дати, години. Но всичко това би било грешно, а отговорът на дядо беше верен и напълно промени мирогледа ми. Осъзнах, че всеки ден ние се тревожим за твърде много неща. А както е казала Маргарет Тачър, 90% от нещата, за които се тревожим не се случват. Обзети сме от съжаления или наслади от миналото, планове за бъдещето, а животът неусетно си минава. Ние не оценяваме нещата, които имаме. Броим проблемите, а не благословиите си. Ценностната ни система е напълно объркана и манипулирана. Абсолютна бъркотия!

 Знаете ли, харесва ми историята за човекът, който преди да умре искал ковчегът му да бъде носен от лекари. По пътя да бъдат разхвърляни всичките му материални придобивки, а ръцете му да висят отвън! Защото пред смъртта дори лекарите са безсилни, материалните придобивки нямат стойност в отвъдния живот, а на този свят идваме и си отиваме с празни ръце. В живота има неща, които са много по-важни от тези, които вие мислите, че са. И мога да ви ги кажа, ама НЯМА! Защото е ваша работа, да ги откриете.

 Знаете ли, няма никакво значение кога светът ще свърши…