Идолите са необходимост в съвременното общество. За едни са средство за изкарване на пари, за други мотивация да стигнат успехите им, за трети инжекция със зрелище и успех, от която се нуждаят, защото нямат смелостта сами да постигнат нещо. Хората издигат кумири според нуждите си, но пътят от „Осанна!‘‘ до „Разпни го“  е много кратък, границата е тънка. Да си обожаван и мразен от толкова много просто не е за всеки, това е призвание.

 От гледна точка на религията, в частност християнската, въпросът за или против идолопоклонничеството е спорен. До голяма степен Библията е написана така, че дава опция за свободна интерпретация. Светото писание казва, че идолопоклонничеството е грях и дори се дава пример с това, как Господ наказва народа си заради това, че са си направили златен телец. В Библията също пише, че всеки човек носи Божията искра в себе си, което означава, че може да бъде издигнат до идол, тъй като след като е създаден по образ и подобие на Бог, до някаква степен той е божество. От гледна точка на християнството, а и на други религии нещата са въпрос на гледна точка.

 Ерик Томас, който е известен лайф коуч, изказва интересна хипотеза, че хората сами си издигат други в идоли, защото нямат вярата и характера в собствените си възможности. Всички имат нуждата от успехи, но не всички ги постигат. Ерик дава прост пример с това, как обикновен човек се радва на успехите на своя кумир, като на свои собствени, просто, защото има нужда от величие.

 Днешните идоли не са нищо по различно от това, от което хората се нуждаят. Те просто отразяват исканията на обществото. Има грешно схващане, че звездите прокарват изкривена ценностна система в почитателите си, но истината е , че техните почитатели ги издигат на пиедестал, точно защото виждат ценностна система, която отговаря на собствената им.

 Добрата страна на идолите е, че хората с амбиции искат да станат,  и дори да надминат идолите си. Такъв е примерът с Боно и “U2”. В началото, когато групата не е толкова известна, Боно поставя плакат в студиото на техните кумири- британската група „Oazis ‘‘ и казва, че докато не ги надминат, няма да се откажат. Така и става. Всички деца футболисти искат да надминат Кристиано Роналдо, всички музиканти искат да са като Майкъл Джексън или Мик Томпсън и т.н. За хората с амбиция от всички сфери, да имат идоли е хубаво. Не трябва да класифицираме дадени звезди като добри или лоши, те са обикновени хора, които са станали известни. Техните почитатели просто откриват нещо от себе си в тях.

 Всички май имат полза от тези известни личности. Големите компании ги ползват, за реклама, политическите партии за да събират симпатизанти, шоумените за да си вдигат рейтингите на предаванията, обикновените, хората заради самата им нужда. До някаква степен големите губещи от цялата история, са самите идоли. Те са подложени на изключително напрежение, обществен и медиен интерес. Всяко тяхно действие се след под лупа и нямат почти никакво спокойствие, дори време да останат насаме със собствените си мисли. Много малко издържат на този натиск, а примерите с тези, които не успяват са много. Елвис Пресли- алкохолизъм, Диего Марадона- наркотици, Кърт Кобейн се самоубива, много други се самозабравят. Да си кумир е нож с две остриета и не всичко е толкова бляскаво, както изглежда отстрани. Със сигурност не е за всеки.

 Животът е цирк, всички искат да са режисьори и артисти, но повечето стават дресирани животни. За някои, това е причинно- следствена връзка от интелектуалните им качества, за други обстоятелствата са причината. Да искаш и да можеш, и като се издигнеш на пиедестала, да успееш да се задържиш, са много различни неща.Големите пари, които вървят ръка за ръка с известността не променят хората, а показват какви са всъщност. Днешните идоли са резултат от нашите нужди и нищо повече.