Най-накрая намерихме място, където да паркираме! Пътувахме дълго, а на всичкото отгоре трябваше да се лутаме из града в търсене на място. Беше останало точно едно. Сякаш чакаше само нас. В колата бяхме цялото семейство, уморени и нетърпеливи да я напуснем и да се поразтъпчем.

  Баща ми се запъти към мястото и точно, когато го достигнахме един човек изскочи от някъде, стана пред колата и започна да ръкомаха. – Мястото е запазено!- каза той, и беше твърдо решен да не се помръдне. Майка ми веднага омекна и каза на татко, че ще потърсим друго. Няма смисъл да се караме за някакво си място за паркиране,нали? Баща ми? Ооо, никакъв шанс да отстъпи! Това нямаше да се случи! Отвори прозореца и с каменен погледа каза- Това не е платен паркинг! Нито пък е седалка в автобус, или маса в заведение! Тук не може да се запазва място! Или се махни от пътя ми, или просто не се надявай, че ще спра!- след което най-спокойно започна да кара срещу онзи човек. Когато вече достигна до него, той нямаше друг избор, освен да се подмести. Слязохме от колата, татко го погледа, а той си тръгна с подвита опашка.

 Такъв е баща ми. Непоколебим, решителен, целеустремен. Никой не може да застава на пътя му. Но защо ви разказвам точно тази случка? Защо не някоя по-интересна, по-велика? В която татко прави нещо храбро, нещо уникално. Не че няма такива, разбира се. Ами защото за характера на човек се съди по това, как действа всеки ден. По начинът по който си решава злободневните проблеми.

 Защото хората, които за мързеливи и мекушави в ежедневието си, са такива по принцип. Когато лъжеш за дребни неща и си казваш, че това не е нещо съществено, всъщност се заблуждаваш. Ще излъжеш и за нещо по-голямо. И разбира се обратното! Когато сутрин  си оправяш леглото, дори и да не ти се иска, когато ти се излежава, но въпреки това вършиш задачата си, тогава си работлив и с твърд характер по принцип. От баща ми съм научил, че човек е това, което прави всеки ден. И ако винаги си казваш ще се стегнеш, когато става дума за нещо по-сериозно, това е долна лъжа. „По-сериозното“ никога няма да дойде.

 Татко, благодаря ти, че за мен си пример за това, как трябва да се гледа семейство, да се възпитават деца и да се уважават приятели. За това, че ме научи да разпознавам хората, които за ми истински приятели. Тези, които стават само за маса. И тези, които за нищо не стават. Как трябва да поставяш нуждите на тези, които обичаш пред своите собствени. Благодаря ти, че ме научи да съм перфекционист, да съм непримирим, и никога да не позволявам някой да застава на пътя ми. И да ценя това, което имам.

 Благодаря ти, че знам кое е правилно и неправилно, добро и лошо, морално и неморално. Благодаря ти, че ми показа, че един мъж струва точно толкова, колкото мъжката си дума. Че човек трябва да стои зад думите си. Че по делата се съди. Благодаря, че благодарение на теб знам, че човек е такъв, какъвто е в ежедневието си. Благодаря, че с мама ме научихте как да си решавам проблемите, как да ви уважавам и обичам с брат ми, защото вие тримата сте ми най-добрите приятели. Благодаря, че днес мога да изредя безброй неща, за които съм ви благодарен от все сърце, от дъното на душата си!

 Благодаря, че ме научи, че животът може да не е вързан с панделка, но въпреки това е подарък. И ако някой ден стана дори наполовина добър баща, колкото теб, това ще е най- големият успех в живота ми!